26 юли, 2021 Професионалният празник на служителите от Дирекция "Жандармерия" към Министерството на вътрешните работи. Отбелязва се от 2003 г. съгласно Решение 386 на Министерския съвет от 6 юни 2002 г. Годишнина от издаването /1881/ на указ 627 на княз Александър I Батенберг, с който се утвърждава "Привременен устав за устройството на жандармерията", според който жандармерията е правителствена стража с военна организация, припомня БТА. По света се отбелязва: Националният празник на Малдивската република. Ден на независимостта /1965/. На този ден в България: 811 - Българската армия, командвана от хан Крум, побеждава византийската войска на император Никифор I Геник в битката при Върбишкия проход. През 811 г. император Никифор I Геник предприема поход в българските земи и успява да превземе столицата Плиска. Хан Крум два пъти му предлага мир. След получения отказ разгромява византийската армия в битката при Върбишкия проход, при която е убит и императорът. Победата прославя българския владетел и спомага за приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока югозапад. Илюстрация на пира на хан Крум след победата дава Манасиевата хроника. 1881 - Основана е жандармерията като структура на реда в Княжество България. С указ 627 на княз Александър Батенберг от 26 юли 1881 г. е приет "Привременен устав за устройството на жандармерията". До септември 1944 г. е разформирана и възстановявана три пъти. От 1948 г. до 1961 г. съществува като Вътрешни войски по съветски модел. През 1985 г. е създадена Национална служба "Вътрешни войски" като обновена структура за осигуряване на вътрешния ред. Със Закона за МВР от 1997 г. Национална служба "Вътрешни войски" е преобразувана в Национална служба "Жандармерия" като специализирана охранителна и оперативно-издирвателна служба на МВР за охрана на стратегически и особено важни обекти, борба с терористични и диверсионни групи, охрана на обществения ред и борба с престъпността. От 1 октомври 2004 г. службата е напълно професионализирана. През годините съобразно измененията в Закона за Министерството на вътрешните работи, жандармерията е на подчинение на различни структури в МВР. 1909 - Открита е линията Радомир-Кюстендил, построена като част от железницата София-Скопие. Участъкът с дължина 54,4 км е открит на 26 юли 1909 г. от министър-председателя Александър Малинов. Трасето е с 9 тунела, преминава през Земенския пролом и на няколко места пресича река Струма с железни мостове. През 1909 г. е завършено строителството и на жп гара Кюстендил. 1909 - Обявена е стачка на работниците от Кибритената фабрика в Костенец. В най-продължителната стачка в историята на българското работническо движение през първото десетилетие на ХХ век (133 дни) участват предимно девойки, жени и юноши, като няма нито един стачкоизменник. Те предявяват искания за увеличаване на заплатите, медицинско осигуряване, 8-часов работен ден. Стачката е ръководена от Димитър Благоев, Георги Кирков и Георги Димитров. Прекратена е на 6 декември 1909 г. с използване на полицейска сила. Работниците не постигат успех. 1946 - 26-ото Обикновено народно събрание (ОНС) приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република, както и за свикване на Велико народно събрание. На 25 юли 1946 г. Министерският съвет внася за обсъждане в Народното събрание законопроекта за допитване до народа за премахване на монархията и за създаване на "Народна демократична република". Законопроектът е приет на 26 юли единодушно на първо четене с поименно гласуване на 244 народни представители (от заседанието поради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати). Референдумът за премахване на монархията е произведен на 8 септември 1946 г., като 92.72 процента от гласувалите са "за" република. На 15 септември 1946 г. 26-ото Народно събрание провъзгласява България за народна република. 1999 - Учредена е Българска комунистическа партия "Георги Димитров". На 29 януари 2000 г. в нея се влива Българската единна комунистическа партия. На 24 септември 2005 г. на ХVII редовен конгрес партията е преименувана в Партия на българските комунисти. Регистрирана е на 12 май 2006 г. 2002 - Подписан е договор за продажба на 99,59 процента от капитала на банка "Биохим" на "Банк Аустрия кредитанщалт груп". 2002 - Поройни дъждове в цялата страна. Само за два часа в каварненските села Белгун, Вранино и Челопечене падат по 200 литра на квадратен метър. В Силистра са наводнени много сгради и мазета. 2006 - Подписан е договор за продажбата на 69.99 процента от капитала на "Балканкар Средец" АД - София между Агенцията за приватизация и "ГТМ - Ангел Балевски" ЕАД за 91 111 111 лв. 2008 - Във Велико Търново се провежда 18-ата извънредна Национална конференция на Съюза на демократичните сили (СДС). Приет е нов Устав на партията, според който бивши и настоящи сътрудници на български и чужди тайни служби не могат да бъдат избирани за членове на Националния изпълнителен съвет на СДС. Предвиден е пряк избор на председателя на партията, на националните, регионални и общински ръководства, както и вътрешни избори за определяне на кандидатите на СДС за изборни длъжности - депутати, кметове и общински съветници. 2011 - Със 143 гласа "против" парламентът отхвърля вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за "провал в политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното членство в Шенгенското пространство, полицейщината и нарушаването на основни човешки права". Вотът е внесен на 18 юли 2011 г., подписан от 74 народни представители от "Коалиция за България" и Движението за права и свободи. 2012 - Със 72 гласа "за", 136 "против" и двама "въздържал се" Народното събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов, внесен от "Коалиция за България" и Движението за права и свободи за "провал в политиката в областта на вътрешните работи и правосъдието". 2015 - Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева откриват пречиствателна станция в Раковски. Изграждането на станцията е финансирано по Оперативна програма "Околна среда" за около 58 млн. лв. На церемонията присъстват депутати и политици от всички политически сили, заместник-областният управител на Пловдив Христо Грудев, кметове на общини и населени места от региона. 2016 - Партията "Българско национално обединение" /БНО/ издига икономиста Румен Гълъбинов и адвоката Веска Волева за кандидати за президент и вицепрезидент за изборите на 6 ноември 2016 г. Кандидатпрезидентската двойка има подкрепата на Гражданския форум "Промяна", Политическия клуб "Звено" и Българската асоциация на пенсионерите в София. 2017 - Министерският съвет одобрява Меморандум за разбирателство между Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България и Министерство на транспорта и съобщенията на Македония за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г. Македония, от своя страна, се ангажира да изгради жп направлението Крива паланка - Деве баир - българска граница до края на 2025 г. 2018 - Народното събрание подкрепя ветото на президента Румен Радев, наложено на 24 юли 2018 г. върху параграф 3 и параграф 4 от Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на 18 юли 2018 г. С параграф 3 се ограничава срокът на специфични задължения на купувачите по приватизационни договори в рамките на 5 години. С параграф 4 това ново правило се отнася и за вече сключени приватизационни договори. 2019 - Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултати от цялостната оценка на българската банкова система, която обхваща шест банки вследствие на искането на България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българска народна банка (БНБ). Цялостната оценка обхваща "Уникредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, "Обединена българска банка" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Централна кооперативна банка" АД и "Инвестбанк" АД. Европейската централна банка открива капиталов недостиг от 263 млн. евро в "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) и 52 млн. евро в "Инвестбанк". Другите четири банки не падат под заложените минимални прагове и минават прегледите на качеството на активите и стрес тестовете без забележки. ПИБ и "Инвестбанк" са и най-слабо представилите се банки при проверката на БНБ през 2016 г. 2020 - В София, в галерия "Академия", се закрива ретроспективната изложба, посветена на 80-годишния юбилей на скулптора Йордан Вампоров, открита на 30 юни 2020 г. Изложбата представя скулптури, инсталация, малки пластики, рисунки, фотодокументи от различни изпълнени монументални работи, макети на проекти, фото и видео материал. На този ден по света: 1821 - От пристанището в Архангелск, Русия, под командването на Фьодор Литке, руски мореплавател и географ, изследовател на Арктика, започва първата експедиция на кораба "Нова земя" към бреговете на Нова Земя - островна група в Северния ледовит океан между Баренцeво и Карско море. Експедицията изследва бреговете на Нова Земя, източната част на Баренцево море и Бяло море и завършва на 11 септември 1821 г. Това е първата от общо четири експедиции на кораба "Нова земя", последната от които завършва на 23 септември 1824 г. 1908 - В САЩ е създадено Федералното бюро за разследване (ФБР) със заповед на министъра на правосъдието и главен прокурор на САЩ Чарлз Бонапарт като специална служба, пряко подчинена на Министерството на правосъдието на САЩ и със седалище във Вашингтон. Чарлз Бонапарт, представител на един от клоновете на династията на Наполеон Бонапарт, установил се в Балтимор, щата Мериленд, създава бюрото, защото имал нужда от детективи, които да разследват федерални престъпления за Министерството на правосъдието. Първоначално бюрото работело с около десетина детективи, като през Втората световна война (1939-1945) персоналът на ФБР е увеличен от неколкостотин души на около 13 000 агенти. През първите години след създаването си ФБР се занимавало с двайсетина вида престъпления - от федерални криминални разследвания до случаи, свързани с националната сигурност. С течение на времето правомощията на бюрото се разширяват. През 50-те години на 20-и в. ФБР за първи път започва да публикува списък на 10-те най-издирвани престъпници. 1921 - Влиза в сила Трианонският мирен договор, подписан на 4 юни 1920 г. в двореца "Голям Трианон" във Версай между Унгария и страните победителки в Първата световна война (1914-1918). Според договора повече от половината от територията на Унгария се разпределя между Кралството на сърби, хървати и словенци, Чехословакия и Румъния, като към Румъния преминават Трансилвания и източната част на Банат, към Кралството на сърби, хървати и словенци Хърватско, Бачка и западната част на Банат, към Чехословакия Словакия и част от Украйна, провинция Бургенланд е предадена на Австрия. Числеността на унгарската армия се ограничава на 30 000 души, а на Унгария са определени репарации за изплащане. Договорът е в сила до Виенските арбитражи от 2 ноември 1938 г. и 30 август 1940 г., съгласно които