18 юли, 2021 Професионалният празник на спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към Министерство на вътрешните работи. Отбелязва се от 1993 г. с решение 95 на Министерския съвет от 22 март 1993 г. като професионален празник на служителите от Гражданската отбрана на Република България. Годишнина от утвърждаването /1936/ с Указ 310 на цар Борис III на Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България, с която се поставя началото на дейността по защита на населението в България при природни бедствия и технологични аварии. В България се отбелязва: Празникът на град Карлово. Годишнина от рождението /1837/ на Васил Левски, революционер и идеолог на българската национална революция, Апостол на българската свобода. По традиция в навечерието на празника на града - на 17 юли, се връчва Наградата на Карлово на дейци от града, страната и чужбина, свързали творчеството и дейността си с града. Празникът на град Левски. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. Годишнина от рождението /1837/ на Васил Левски, революционер и идеолог на българската национална революция, Апостол на българската свобода. По света се отбелязва: Международният ден на Нелсън Мандела. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на фондацията "Нелсън Мандела", одобрена с резолюция A/RES/64/13 на Общото събрание на ООН от 10 ноември 2009 г., като признание за приноса на Мандела към културата на мира, свободата и разбирателството. Чества се на рождения ден на Нелсън Мандела (18 юли 1918), юрист и политик, президент на Република Южна Африка (10 май 1994-16 юни 1999), носител на Нобелова награда за мир за 1993 г., символ на борбата с апартейда. Всеки жител на планетата е призован на този ден да отдели по 67 минути за благотворителна дейност, за да стане светът по-добро място за живот - 67 са годините, които Нелсън Мандела е посветил на демократичните промени в родината си и по света. На този ден в България: 1332 - Битка при крепостта Русокастро, в която цар Иван Александър нанася поражение на византийския император Андроник III Палеолог. Между България и Византия е подписан мирен договор, съгласно който византийският император се съгласява да се изтегли от завладените по-рано от него български територии между р. Тунджа и Черно море, които отново влизат в пределите на България. Победата укрепва авторитета на цар Иван Александър и принуждава Византия за дълго да се откаже от агресивни действия в пограничните райони на Тракия. 1868 - Сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с турската войска на връх Бузлуджа (дн. връх Хаджи Димитър). Целта на четата, сформирана през 1868 г. от българската революционна емиграция в Румъния, е да стигне Стара планина, където да действа като привременно българско правителство и да обяви на народа: "На оръжие!". Вярвали са, че предстои всенародно въстание и трябва само да се даде знак, а ръководството на четата щяло да бъде неговият щаб. Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е единствената, която успява да премине в България с намерението да предизвика всенародно въстание съгласно плановете на Георги Раковски, умрял на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза. В нея се включват около 130 души като основното ядро е от участници във Втората българска легия (1867-1868). Войводи на четата са Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 6 срещу 7 юли преминават през р. Дунав на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра), Великотърновски окръг и се отправя към Стара планина. Още при дебаркирането си четата е забелязана от турски патрул, властите са известени и след нея е изпратена потеря. Открита и нападната, четата води тежки боеве. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен, а Хаджи Димитър с оцелелите около 50 четници се оттеглят в Стара планина. На 18 юли на връх Бузлуджа са обградени от редовна турска войска и башибозук (над 700 души) и след жестоко сражение загива цялата чета заедно с войводата Хаджи Димитър. Два дни по-късно - на 20 юли 1868 г., българите от Крън, Енина и Шипка погребват телата на загиналите. 1878 - Шумен е освободен от османско иго по време на руско-турската освободителна война /1877-1878/. На 18 юли 1878 г. руските войски начело с ген. Сергей Белокопитов влизат в Шумен. Той подарява на църквата "Свето Вознесение" икона с изображенията на светите братя Кирил и Методий, която става символ на свободата за Шумен. Градът пада под османско иго през 1388 г. 1936 - Цар Борис III издава Указ 310, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България, с което се поставя началото на дейността по защита на населението в България при природни бедствия и технологични аварии. Институцията е съществувала като Местна противовъздушна отбрана на Народна република България (1951-1962), Гражданска отбрана на Народна република България (1962-1993), Гражданска защита на Република България (1993-1999), служба "Гражданска защита на Република България" към министъра на отбраната (1999-2001), Държавна агенция "Гражданска защита" към Министерски съвет (2001-2006), Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (2006-2009), Главна дирекция "Гражданска защита" към Министерство на вътрешните работи /МВР/ (2009-2010). Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 41-ото Народно събрание на 27 октомври 2010 г., считано от 1 януари 2011 г. към министерството се създава Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", в която се обединяват съществуващите в МВР Главна дирекция "Гражданска защита" и Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване". 1956 - Несебър е обявен за музеен, туристически и курортен комплекс от национално и международно значение с Постановление 243 на Министерския съвет. През 1983 г. градът е включен в Списъка за Световното и културно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). С Постановление 174 на Министерския съвет от 3 септември 1991 г. са определени границите на Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резервант "Старинен Несебър". 1995 - Във Варна е открита ро-ро линията Варна-Поти (Грузия). Линията представлява транспортен коридор, свързващ Европа с кавказките републики и Средна Азия. 2003 - "Нова телевизия" получава индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа за наземно телевизионно радиоразпръскване с национално покритие. 2012 - На паркинга пред терминал "пристигащи" на летище "Сарафово" в Бургас е взривен на автобус. Взривът избухва по време на товаренето на багажа и настаняването на пътниците, пристигнали със самолет от Тел Авив, Израел. Загиват 7 души, сред които е и една бременна жена. Ранените са около 20. Пет от жертвите са граждани на Израел. Загива и един българин - шофьорът на взривения автобус. Седмият загинал е вероятният атентатор самоубиец, чиито фалшиви американски документи са намерени на мястото на взрива. 2017 - В София в градинката до църквата "Св. Седмочисленици", полицаите излизат на протест с искания за увеличение на заплатите още през 2017 г., а не както ръководството на МВР обещава от началото на 2018 година. Протестът е пореден след състоялия се в София на 5 юли 2017 г. в Деня на Професионалния празник на служителите на МВР, протест на полицаи, пожарникари, спасители, заети във всички сфери на дейност на МВР, организиран от Синдикалната федерация на служителите в МВР /СФСМВР/ с искания за увеличение на заплатите, нов закон за МВР, достойни условия на труд, както и адекватно предпазно облекло и униформи. На 13 юли 2017 г. 44-ото Народно събрание приема на второ четене промените в Закона за МВР, съгласно които полицаите, които са имали право на униформи за периода от 2011 до 2015 г., но не са ги получили, ще получат левовата равностойност за тях. Сумите няма да бъдат облагани с данъци и за тях няма да се изчисляват и внасят осигурителни вноски. 2018 - Народното събрание окончателно приема допълнение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно което продажбата на имоти-частна държавна собственост и на имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 процента държавно участие, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество, ще се извършва чрез електронна платформа за продажба на имоти. 2019 - Народното събрание приема окончателно промените в Закона за концесиите, съгласно които морските плажове ще се отдават на концесия от Министерството на туризма. 2020 - Протестиращи блокират за трета поредна събота пътищата Русе-Варна и Русе-Кубрат. Причината за недоволството им е лошото състояние на второкласния път Русе-Кубрат, който не е ремонтиран основно от около 30 години. На този ден по света: 1830 - В Монтевидео, Уругвай, е приета първата конституция на страната, след провъзгласяването на независимостта и основаването на Република Уругвай през 1828 г. 1918 - В Москва, СССР, излиза бр. 1 на в. "Вечерни новини на Московския съвет на работниците и депутатите от Червената армия". През 1920 г. приема името "Комунистически труд", през 1922 г. - "Работеща Москва". От 1939 г. приема името "Московски болшевик". От 1945 г. носи сегашното си име - в. "Московская правда". 1925 - В СССР е проведен първият полет на сферичен аеростат с научни цели, извършен от физика Александър Фридман и пилота на въздухоплавателни средства Павел Федосеенко. Двамата достигат рекордната за това време височина от 7400 м. 1925 - В Германия излиза първото издание на том първи на книгата "Моята борба" от 720 страници на идеолога на нацизма Адолф Хитлер. Адолф Хитлер е осъден на 1 април 1924 г. в Мюнхен, Германия, на 5 години затвор по обвинение в държавна измяна за участие в неуспешния опит за преврат - т.нар. "бирен бунт" (8 ноември 1923). В края на 1924 г. той е амнистиран. По време на деветмесечното си заточение Адолф Хитлер написва книгата "Моята борба", която се превръща в библия за нацистките движения. През 1939 г. тя е преведена на 11 езика с общ тираж над 5 млн. екземпляра. 1955 - Съвещание в Женева, Швейцария, на правителствените ръководители на СССР, САЩ, Великобритания и Франция по въпросите на мирното урегулиране на Германия и европейската сигурност и разоръжаване, завършило на 23 юли 1955 г. В съвещанието участват генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер, министър-председателят на Великобритания Антъни Идън и президентът на Франция Рене Коти. Това е първата среща на правителствените ръководители на четирите страни след Втората световна война (1939-1945). 1955 - Първа конференция на парламентаристи от страните членки на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) в Париж, Франция. От м. ноември 1966 г. структурата се нарича Североатлантическа асамблея. От 1 юни 1999 г. приема името Парламентарна асамблея на НАТО. 1964 - В квартал Харлем в Ню Йорк, САЩ, избухват сблъсъци след застрелването на 15-годишен афроамериканец от бял полицай. С този инцидент се поставя началото на масови безредици срещу полицейското насилие на расова основа в страната, които обхващат щатите Ню Йорк, Филаделфия, Калифорния, Ню Джърси и Детройт, щата М�