Денят 7 юли в световната история
7 Юли 2021 | 07:30 | Агенция "Фокус"
Снимка: pixabay.com
През 1585 г. английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка, а през 1754 г. в Ню Йорк е открит Кралският колеж, прераснал по-късно в Колумбийски университет – най-старият на територията на Северна Америка. 1807 г. - Наполеон Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента. Срещата не води до трайно споразумение и пет години по-късно армията на Наполеон навлиза в Русия. Започва японско-китайската война (1937), част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г. 1969 г. – започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам. Навършват се 31 години от провъзгласяването на независимостта на Соломоновите острови. Борис Бекер става най-младият тенисист, спечелил „Уимбълдън” – през 1985 година 17-годишният германец побеждава на престижния международен тенис турнир.
2017 г.
Срещата на върха на световните лидери на Г-20 започва в Хамбург, Германия на фона на насилствени протести.
2017 г.
В Монголия се провежда втори тур на президентските избори. Печели кандидатът на опозиционната Демократическа партия Халтмаа Батулга. Той е характеризиран като националист, който често прибягва до антикитайска реторика.
2017 г.
2017 г.
ЮНЕСКО обявява стария град Хеброн и Пещерата на патриарсите в Западния бряг за обекти на световното наследство.
2014 г.
2013 г.
2012 г.
2012 г.
2011 г.
Рупърт Мърдок закрива вестника със 168 годишна история News of the World поради разразил се скандал с подслушване на телефонни разговори на известни личности.
2007 г.
Статуята на Христос Спасител посветена на Иисус Христос в Рио де Жанейро, Бразилия е включена в списъка на Новите седем чудеса на света в проекта на швейцарската фондация New7Wonders Foundation.
2007 г.
Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след прекъсване от 46 години, отново е официален за литургията и равноправен с вулгарните езици на съответната страна.
2005 г.
При терористичен атентат на "Ал Кайда" в Лондон избухват четири взрива. Три от взривовете са под земята, на метростанции, а четвъртият взрив е в двуетажен автобус. Загиват 45 души, а около 1000 са ранени.
Серията от атентати започва с взрив сутринта в метростанцията "Олдгейт". Следват експлозии в станциите на метрото "Ливърпул стрийт", "Кингс крос" и "Еджуар роад" - всичките те - разположени в Лондонското сити. Впоследствие са взривени пътнически автобуси на площадите "Ръсел" и "Тейвиксток".
Отговорност за атентатите поема терористичната организация "Тайната организация на "Ал Кайда" в Европа".
Атентатите са реализирани седмица след получаването на председателството на Евросъюза от Великобритания, по време на годишната среща на Г –8, състояла се в Шотландия, и ден след ден след одобряването на Великобритания за домакин на олимпийските игри през 2012 г.
Скотланд Ярд съобщават, че става дума поне за седем експлозии в метрото и в автобуси, на мястото на експлозиите са намерени остатъци от взривни вещества. Първоначалните съобщения гласят, че експлозиите са предизвикани от сблъсък на мотриси или късо съединение.
„Химикът", който е направил бомбите, използвани при атентатите на 7 юли, е задържан в Кайро. Арестуваният се казва Магди ел Нашар и е студент по химия.
33-годишният заподозрян е заловен от полицията в бедно предградие на египетската столица. Нашар е напуснал Великобритния 2 седмици преди атентатите.
Експлозивното вещество, използвано за бомбите, се нарича „Майката на Сатаната". Според полицейски служители съединението е триацетонен трипероксид. За получаването му се смесват химикал за отпушване на канали, белина и ацетон - все неща, които се намират по магазините.
Този вид бомби е запазена марка на "Ал Кайда". Същият взрив е открит в обувката на Ричайрд Райд, с която той искаше да взриви самолет над Атлантика през 2001 г. и в обувката на глостърския бомбаджия Саджид Бадат, който в последния момент се отказа да го взриви.
1985 г.
17-годишният германски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на тенис турнира "Уимбълдън". Борис Бекер е роден на 22 ноември 1967 г. Висок е 191 см, играе с дясната ръка. Започва професионалната си кариера през 1984 г. До началото на Уимбълдън'99 спечелва 710 мача и губи 213. Дълго време е № 1 в световния тенис. Трикратен победител е от "Уимбълдън", шампион е от Откритото първенство на САЩ, два пъти печели Откритото първенство на Австралия. От наградни фондове спечелва около $25 млн. Заради убийствения му сервис, е наричан "Мистър Бум-Бум".
1978 г.
Провъзгласена e независимостта на Соломоновите острови.
Соломоновите острови са открити през 1568 г. от испанския мореплавател А. Менданя де Нейра. През 1899 г. островите са разделени между Великобритания (източната част) и Германия. Между 1893 г. и 1900 г. Великобритания завладява островите. През 1921 г. британската част е поставена под австралийска опека.
През 1978 г. британската част на Соломоновите острови получава независимост в състава на Общността. Соломоновите острови са член на ООН от 1978 г.
1976 г.
В периода 7 - 9 юли в Берлин се провежда XXX сесия на СИВ по въпросите на социалистическата интеграция. Българската делегация се води от председателя на Министерския съвет Станко Тодоров.
1969 г.
Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.
Войната във Виетнам започва през 1964 година. Целта на САЩ в нея е - предотвратяване на установяването на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на `50-те години, когато в южната част на страната се създава Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар. сайгонска армия, с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който, с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и Китайската народна република, разгръща освободително движение за обединение на страната. През 1963 г., със заповед на американския президент Джон Кенеди, в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната; военни операции срещу силите на Националния фронт и Демократична република Виетнам. През 1968 г. войната обхваща цялата територия на страната. През 1969 г. националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам; в Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. През 1973 г. Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 г. американските войски се изтеглят от Виетнам.
1937 г.
Започва японско-китайската война, част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г.
Войната започва с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. Япония окупира голяма част от Китай (главно през 1937 г. – 1939 г. и 1944 г.). В Китай е създаден единен национален антияпонски фронт, който към април 1945 г. контролира деветнадесет освободени района. През август 1945 г. СССР се включва във войната против Япония и допринася за приключването й.
1878 г.
Ото фон Бисмарк произнася реч пред Райхстага, в която заявява желанието си да бъде посредник при организирането на предстоящия европейски конгрес (Берлинският конгрес). Впоследствие той е избран за председател.
Ото фон Бисмарк e пруски и германски държавен деец, създател на германската държава. Обединява Германия "отгоре" по пътя на три последователни войни (Пруско-датска – 1864 г., Австро-пруска – 1866 г. и Френско-пруска – 1870-1871 г.). Райхсканцлер е на Германия от 1871 г. до 1890 г. Във вътрешната и външната си политика защитава интересите на юнкерите и едрата германска буржоазия. Стреми се да наложи хегемонията на Германия в Европа. Първоначално насърчава Русия да започне Руско-турската война (1877-1878 г.), но на състоялия се от 1 юни до 1 юли в Берлин конгрес застава на страната на нейните противници. Самият конгрес е свикан по настояване на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, също и на Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. България, чиято съдба се решава там, нямала представители. Западно-европейските страни не одобряват Санстефански договор (1878 г.), подписан след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и настояват за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия е принудена да приеме преразглеждането на Санстефанския договор. Като председател на Берлинския конгрес Ото фон Бисмарк улеснява ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участват английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатират най-важните въпроси – териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина. Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремят да намалят границите на България и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването й от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация, с мълчаливото съгласие на останалите западноевропейски сили, се бори за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса, с известни териториални претенции към България, излизат и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не е обърнато внимание.
1807 г.
Наполеон Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента. Срещата не води до трайно споразумение и пет години по-късно армията на Наполеон навлиза в Русия (1812), където претърпява поражение.
Френският император Наполеон Бонапарт е роден в град Аячо през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности, френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796 – 1797) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798 г. – 1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция.
1754 г.
В Ню Йорк е открит Кралският колеж, прераснал по-късно в Колумбийски университет – най-стария на територията на Северна Америка.
1585 г.
На тази дата са родени:
1940 г.
В Ливърпул е роден барабанистът на "Бийтълс" Ринго Стар (псевдоним на Ричард Старки). Ринго Стар е английски композитор и рокмузикант. Псевдонима си приема през 1960 г. В “Бийтълс” се включва в средата на 1962 г., като замества на ударните Пит Бест. Ринго Стар се снима в 13 филма (без тези с “Бийтълс”), между които “Кенди” (1968), “Листомания” (1975), “Последният валс” (1976), “Пещерният човек” (1981). През 1975 г. Стар основава собствена фирма за грамофонни плочи “Ring O’Records”.
1887 г.
Роден е художникът Марк Шагал (1887 - 1985). Марк Шагал е френски художник от руски произход. Той е първият представител на сюрреализма - според създателя на термина френския поет Гийом Аполинер. Сред най-известните му творби е "Прозорец на остров Бреа".
1860 г.
Роден е австрийският композитор и оркестров диригент Густав Малер (1860 - 1911). Малер е възпитаник на Виенската консерватория. Бил е директор на Будапещенската опера, пръв диригент на Хамбургската и по-късно на Виенската опера. През 1909 г. дирижира Нюйоркския филхармоничен оркестър. Густав Малер е един от най-големите оркестрови диригенти на своето време. Пише камерна музика, хорови композиции, симфонии и др. Умира през 1911 г.
1752 г.
В Лион е роден френският механик Жозеф Мари Жакард (1752 - 1834). През 1801 г. Жакард създава тъкачния стан, наречен на негово име, който става важна част от текстилната индустрия. Жозеф Мари Жакард умира през 1834 г.
На тази дата умират: