Елица Виденова: Варна разполага с невероятно богато културно и историческо наследство, което би могло да впечатли хиляди туристи
19 Юли 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“ – Варна
Снимка: Проект „Скритите съкровища на Варна“
Снимка: Проект „Скритите съкровища на Варна“
Снимка: Проект „Скритите съкровища на Варна“
Екип на Икономически университет – Варна реализира проект „Скритите съкровища на Варна“ – пет визуални разходки из културно-историческото минало. За реализацията и обектите, които са включени в проекта,
Радио „Фокус“ – Варна разговаря с Елица Виденова, ръководител на проекта.
Фокус: Г-жо Виденова, екип на Икономическия университет във Варна реализира един много интересен проект, който представя „Скритите съкровища на Варна“. Да започнем първо с екипът участвал в създаването на тези филми?
Елица Виденова: Управлението и изпълнението на проекта се осъществяват от екип преподаватели, служители и студени в ИУ – Варна, включващ мен, като ръководител на проекта. Координатор е Миглена Станева, видеооператор и монтажът е дело на Стойчо Стойчев. Освен това се включиха и експерти „Проучвания , анимация и гид“, в лицето на студентите Жанет Светославова и Момчил Танев. Искам да отбележа, че за чуждестранната публика е осигурено субтитриане с превод на английски език, направен от ст. пр. Анета Стефанова. Електронната покана за премиерата на видео разказите беше дело на Иван Михайлов.
Фокус: Какъв е акцентът в тези пет филма?
Елица Виденова: Акцент в „Скритите съкровища на Варна“ е участието на студенти в Икономически университет – Варна да провокираме събуждане на любопитството, „нещотърсачеството“ и изследователския дух у младите хора, които прилагат наученото по време на обучението си и могат да станат убедени посланици на своя красив град. Стремежът е представяне на Варна като дестинация за културен туризъм в четири сезона. Ще си позволя да цитирам Пипи Дългото чорапче, която казва така:
„Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“. А какво казват и правят порасналите нещотърсачи Жанет Светославова и Момчил Танев ще разберете, ако гледате „Скритите съкровища на Варна“.
Фокус:Добре, но все пак е интересно да разкажете по малко за всяко едно от тези филмчета и защо избрахте тези дестинации?
Елица Виденова: Филмчетата са пет на брой. Ще започна с Манастира "Караач теке" или Борисовият манастир. Предположенията на археолозите са, че най-вероятно след оттеглянето си от трона княз Борис I се е замонашил точно в този манастирски комплекс. Допуска се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век. За първи път Шкорпил обявява предположението, че ктитор на светата обител е свети княз Борис Покръстител на българите. Повод за това му дава откритият оловен печат, на който археологът разпознал лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Хипотезата изглеждала вероятна заради огромната загриженост на княза за приобщаването на средновековния българин към тогавашната европейска култура. Показателни за неговите усилия са осеяната с манастири територия, привличането на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи, и широката просветителска дейност след покръстването в 865 г. Манастирът се включва в т.нар. Варненска огърлица, в която влизат Варненският некропол, Аладжа манастир и този в село Равна, Провадийско. Предполага се, че в него се е развивала голяма книжовна дейност – превод и преписване на християнски книги от гръцки на български. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.
Следващият обект, на който се спряхме беше Раннохристиянската базилика в местността Джанавара. Базиликата е една от най-интересните раннохристиянски църкви в България. Намира се на 4 км югозападно от Варна – на североизточния склон на възвишението „Джанавар тепе“, недалеч от южния бряг на Варненското езеро. Тя е проучвана през 1915 – 1919 г. от Херман и Карел Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Александър Рашенов. Поради смъртта през 1923 г. на Херман Шкорпил, който е бил основната фигура при тези разкопки, е останала непубликувана. Той е погребан тук – край руините на храма, който често е наричан Шкорпиловата базилика.Последовател на изследователската дейност на братя Шкорпил в проучването на раннохристиянската църква при Джанавара е археологът Александър Минчев. През 1997 г. той и колегата му Васил Тенекеджиев разкриват при разкопки в Джанавара битови помещения, които доказват, че църквата е била част от манастирски комплекс. Това е сензационно откритие за обекта и свидетелство, че раннохристиянската базилика в Джанавара е с историческа стойност от световно значение. Най-ценните експонати са мозайките от пода на църквата.
Фокус: Доколкото знам, единият от филмите е и за Аспаруховия вал. С какво Ви привлече този обект?
Елица Виденова: Да, точно така. Според официлната историография след българо-византийската война от 680 – 681 година Аспаруховите българи трайно се установяват във византийската провинция Долна Мизия или днешните североизточни български земи. Скоро след това те започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава. Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Представляват земен насип, който прегражда достъпа до две стратегически точки. Всички запазени валове в съвременните български земи са изградени след последната четвърт на VII век. Не прави изключение и построеният вал във Варна, който служи и за доказателство, че античният Одесос и „т.нар. Варна“ са включени в границите на Дунавска България още от нейното основаване. Той преграждал широката песъчлива тереса между склоновете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на съвременния квартал „Аспарухово“ е намерена част от отбранителното съоръжение на Варна, по-известно като Аспарухов вал.
Фокус: Доколкото разбрах, обърнали сте специално внимание и на един малко познат дори и за варненци обект манастирът "Свето Рождество Богородично" в местността Сотира. Той обаче разбирам, че има много интересна история?
Елица Виденова: Абсолютно сте права. Манастирът „Свето Рождество Богородично“ се намира североизточно по права линия от центъра на Варна, в местността Сотирa (в превод от гръцки – Спасител). Разположен е вляво от бул. „8-и Приморски полк“ по пътя за квартал „Виница“. През годините мястото става познато като лечебно и свято. Според вярващите започват да се случват чудеса, а техен проводник до смъртта си през 2012 г. е монахинята майка Епистима. Твърди се, че чрез вяра и молитва тя е била способна да лекува жени от безплодие, да прогони демон от обсебен, да помогне на нуждаещи се и бездомни. Днес към манастира се строи дом за неделно училище. Градежът е започнал с благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, а средствата за него се събират от благодетелни миряни. Те ги даряват за това богоугодно дело с надеждата, че святото място ще се озвъни с детски гласчета и паметта на игумения майка Епистима ще живее. Пътят към храма „Свето Рождество Богородично“ е тесен и стръмен, но определено си струва да го изминете, за да достигнете до едно от скритите съкровища на Варна.
Фокус: Освен археологически обекти, в един от филмите на студентите от Икономическия университет разказвате и за една уникално красива еко пътека. Бихте ли споделили повече за нея?
Елица Виденова: Това е Екопътека от хижа "Черноморец" до устието на р. Камчия. Ако сте любопитни нещотърсачи и обичате природата, ви предлагаме да тръгнем „Към сърцето на гората по любима екопътека“. Изходната точка на нашия маршрут е хижа „Черноморец“. Тя се намира на морския бряг в едноименната курортна местност, която граничи с местността Фичоза и Паша дере. Построена е през 1969 г., а сега изцяло се реновира с прилежащите й бунгала. Под и около нея има красиви, чисти и спокойни плажове. Местността е включена в маршрутите на Българския туристически съюз. От хижа "Черноморец" тръгват туристически пътеки към защитените територии "Ракитника" и Лимана, към "Паша дере" и нос Галата. Природата е сравнително непокътната от човешката дейност и все още пази много защитени растителни видове. Брегът е стръмен, а крайбрежието се редува от малки пясъчни плажчета с едри скали, попаднали в морето заради свлачища. Нов маршрут, наречен „Към сърцето на гората по любима екопътека“, беше маркиран през лятото на 2020 г. от варненското Туристическо дружество „Родни балкани“. Той започва от хижа „Черноморец“, а крайната му точка е устието на река Камчия.
Фокус: И за финал на нашия разговор, къде могат варненци и гостите на града да гледат тези 5 филма?
Елица Виденова: Премиерата на проекта се състоя в официалния Youtube канал на висшето училище , а продукцияте вече може да се види и в канала „Кариерна академия“.
Искам да отбележа, че проектът е посветен на юбилея „Варна – 100 години курортен град“ и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна. Ще се повторя, но проектът представя пет кратки видео разказа, със субтитри на английски език, презентиращи малко известни или непознати артефакти и културни топоними за познати места в района на Варна, които са значими и могат да станат атрактивни за българските и чуждестранните туристи.
Десислава ВАСИЛЕВА