Денят 3 юли в българската история 3 Юли 2021 | 07:45 | Агенция "Фокус" Снимка: pixabay.com На 3 юли 2000 г. правителството на Иван Костов постига споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), което трябва да даде възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението. На тази дата през 1877 г. българското Опълчение преминава р. Дунав в хода на Руско - турската освободителна война (1877 - 1878). На 3 юли 1895 г. в центъра на София е извършено покушение срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира. На 3 юли са родени: тракологът проф. Александър Фол, актьорът Стефан Гецов, писателят Славчо Чернишев, военният деец Петър Груев. На 3 юли умират: писателят Андрей Гуляшки, писателят и преводач Цветан Стоянов. 2000 г. Правителството на Иван Костов постига споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), което трябва да даде възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението. Международния валутен фонд (МВФ) е международна агенция, основана на конференцията в Бретън Уудс през 1945, със седалище във Вашингтон и с над 150 държави членки. Фондът осигурява валутни запаси, злато и специални права на тираж за стабилизиране на националните валутни курсове. Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. Завършва средно образование в 18-то СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") в София през 1967 г. Учи за летец в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна, 1974 г. Завършва специалност "Политическа икономия" в УНСС и "Математическо моделиране на икономическите процеси" в СУ "Св. Климент Охридски". Заема длъжността началник "Планов отдел" в Завода за преработка на хартия - София, 1979 г. В периода 1982- 1992 г. е старши асистент по политическа икономия в Техническия университет в София. От 1984 г. е доктор на икономическите науки, а от 1992 г. - доцент. Член е на Съвета на икономическите експерти на СДС от 1990 г. Избиран е за депутат в VІІ Великото народно събрание, в ХХVІ, в ХХVІІ и в ХХVІІІ Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател е на Комисията по икономическа политика в VІІ ВНС. Иван Костов заема длъжността министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов в периода декември 1990 г. – октомври 1991 г. Същата длъжност – министър на финансите, заема и в правителството на СДС от ноември 1991 г. до декември 1992 г. Заместник-председател е на парламентарната група на СДС в ХХVІІ Народно събрание (1993-1994 г.). Председател е на СДС от декември 1994 г. От 1997 г. до юни 2001 година е министър-председател на България. След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 година напуска председателския пост в СДС. Член е на Националния изпълнителен съвет на СДС до 12 март 2002 г. От 2001 г. е народен представител от ОДС в ХХХІХ Народно събрание. От 2004 г. е председател на партията "Демократи за силна България". Депутат е в XL Народно събрание. 1975 г. Народното събрание утвърждава Людмила Живкова за член на кабинета и председател на Комитета за изкуство и култура (КИК). На 1 юли същата година седмият пленум на Комитета я избира за председател на мястото на Павел Матев. 1973 г. От 3 до 4 юли в София се провежда III конгрес на Съюза на архитектите в България. Съюзът на архитектите в България (САБ) е доброволна творческо-професионална организация на архитекти, независимо от дейността им. САБ е продължител на творческите традиции и приемник на Българското техническо дружество (основано през 1885 г.) и правоприемник на Българското инженерно-архитектно дружество (основано 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за периода от основаването му 1949 г. до 1965 г.) – по отношение дейността на Дружество “Архитектура”. САБ представлява своите членове и защитава техните творческо-професионални интереси пред държавни, общински и международни институции, юридически и физически лица. 1970 г. В периода 25 юни - 3 юли в София се провеждат българо-гръцки разговори и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за използване на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма. 1957 г. Създава се Българският автомобилен турингклуб (по-късно - Съюз на българските автомобилисти). Съюзът на българските автомобилисти е доброволна обществена организация с нестопанска цел на любители на автомобилизма, автотуризма, автомобилния спорт и картинга. Участва в разработването на нормативни актове и др. документи, свързани с автомобилизма, организира обучението и квалификацията на водачите на моторни превозни средства и др. От 1966 г. оказва и пътнотехническа помощ. 1944 г. 1941 г. На 2 и 3 юли са извършени масови арести на комунисти: до юли 1942 г. са арестувани около 1600 души. 1932 г. В периода 26 юни - 3 юли в Белград се провежда турнира за ІІ Балканска купа по футбол. България побеждава последователно Румъния (2:0), Югославия (3:2) и Гърция (2:1) и печели първо място. 1929 г. От 3 до 6 юли се провежда анкета на социалистическите депутати Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Сотир Янев и Димитър Нейков за положението по сръбско-българската граница. Изложението им от 18 юли до Социалистическия работнически интернационал настоява за международна анкета по станалите инциденти. 1929 г. Със закон е дадена концесия на Bulgarian Development Company Limited за производство и износ на бекон и продукти от свинско месо (свинската концесия). 1905 г. 1904 г. От 3 до 6 юли в София е проведен учредителен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски. 1895 г. В центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението. Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд. 1894 г. В периода 3 – 7 юли се провежда първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), който се явява и учредителен. На него се сливат Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз. Разединени, двете партии и особено БСДС стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев (на снимката) и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните ученици - лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др. Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много - за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти. От 1897 г. Димитър Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията - сп. "Ново време", а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. "Социалист" (1894 г.-1897 г.) и в. "Народ" (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 г. започва да излиза в. "Работнически вестник". От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията. Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години, както в централното ръководство на БРСДП, така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Я. Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено "Общо дело". Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на БРСДП. Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се определят като "тесни" и "широки". 1882 г. С княжески указ е разформирована жандармерията и вместо нея е създаден драгунски корпус начело с подполковник Лонгвенов, организиран в 9 драгунски окръжия, съществувал до септември 1883 г. 1877 г. В хода на Руско-турската война (1877 - 1878) Българското опълчение преминава река Дунав. Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия. Инициатор за нейното създаване е руският генерал Р. А. Фадеев, който намира подкрепа от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Те закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони, и ги предоставят на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, които взимат участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война (1876). Според плана на руското командване, от октомври 1876 г., първоначалното предназначение на Българското опълчение е да служи като "Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Най-напред са създадени три дружини. Записването на доброволци не престава и до обявяването на войната. На 17 април 1877 г. Пешият конвой е реорганизиран в Българското опълчение и за негов командир е определен руският ген. Н. Столетов. Под ръководството на руски офицери на служба в руската армия, българските опълченци трябва да преминат и известна военна подготовка. На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на 3. опълченска дружина. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е в