Денят 17 юли в българската история 17 Юли 2021 | 08:19 | Агенция "Фокус" Снимка: Информационна агенция "Фокус" През 813 г. българската войска обсажда Константинопол. В хода на масираното настъпление в Тракия хан Крум поверява обсадата на Одрин на своя брат и продължава военния марш към византийската столица. Огромна българска армия обгражда града от Влахерните до Златните врата. През 1279 г. войските на цар Ивайло разбиват в Котленския проход изпратената от император Михаил VІІІ Палеолог 10 000-на армия, начело с пълководеца Мурин, която трябва да стабилизира властта на Иван Асен ІІІ в Търново. През 1393 г. след тримесечна обсада войските на османския султан Баязид I навлизат в Търново. Столицата на Втората българска държава е превзета. Градът е напълно разрушен. По заповед на Баязид I са посечени 100 видни търновски боляри. През 1821 г. край река Прут в сражение с турската армия загива Индже войвода (Стоян) - хайдутин и войвода, защитник на угнетеното население. През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война Предният отряд освобождава Казанлък, друг отряд освобождава Ловеч, а габровският отряд предприема опит да овладее Шипченския проход, но след тежки сражения е принуден да се завърне в Габрово. През 1879 г. с княжески указ са регламентирани структурата на правителството и на отделните министерства по френски образец. На 17 юли са родени: актьорът и режисьор Венцислав Кисьов, общественикът и политик Михаил Неделчев, литературният критик Александър Филипов, драматичният артист Щилиян Попов. На 17 юли умират: литературоведът Руска Гандева, икономистът Тодор Владигеров, княз Алеко Богориди (Алеко паша) - генерал-губернатор на Източна Румелия, Индже войвода (Стоян) - хайдутин и войвода, защитник на угнетеното население. 2015 г. Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда орден „Стара планина“ втора степен на г-н Шаул Камиса Раз, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Израел в Република България, „за изключителния му принос за развитието и задълбочаването на българо-израелските отношения“. 2002 г. Икономическият съветник и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц критикува икономическата политика на българското правителство и предупреждава, че конюнктурата за приватизация на БТК е неблагоприятна. 2002 г. 2002 г. Проф. Андре Майсьо от Международния профсъюз на атомните физици заявява в България, че няма никакви технологични причини за закриване на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". 2000 г. Фондът за историческото наследство и Арбитражния съд в Израел вземат решение да бъдат премахнати всички паметни плочи от гората на България край Ерусалим и да бъдат заменени с един паметник, с който да бъде отбелязана паметта на над 11 000 евреи от Македония и Тракия и да бъде изразена благодарност към българския народ за спасяването на около 50 000 български евреи. Този акт е предизвикан от острите спорове във връзка с премахването на паметната плоча на цар Борис III и царица Йоанна. Решението е предизвикано от протестите на наследниците на избитите евреи от Македония и Тракия и от апел на български интелектуалци до израелския президент, подписан от заместник-председателя на XXXVIII Народно събрание акад. Благовест Сендов, Анжел Вагенщайн и др. 1998 г. България е приета за седми член на ЦЕФТА (Central European Free Trade Association – CEFTA) заедно с Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша и Румъния. Членството влиза в сила от януари 1999 г. и дава възможност на България да влезе в пазар на 100 000 000 население. 1996 г. България получава от САЩ постоянен статут на най-облагодетелствана нация в търговията между двете държави. Най-облагодетелствана страна е статут, който предоставя на една държава търговски привилегии – напр. освобождаване от митнически такси и др. 1979 г. На пленум на ЦК на БКП са утвърдени тезиси за развитие на образователното дело в България и е решено да се свика Първи конгрес на народната просвета. Без да са закон за народната просвета, при съществуващото сливане на държавата с БКП, тезисите на практика имат силата на закон. Създаден е нов образователен модел, който се запазва до 1991 г. Той има три степени: I степен - 10-годишен общообразователен курс (първи–десети клас); II степен - едногодишен курс за получаване на професионална подготовка с широк профил от определено професионално направление (11. клас) и III степен - едногодишен курс за овладяване на конкретна професия от широкото професионално направление (12. клас). Втората и третата степен се придобиват в т.нар. Учебно-професионални комплекси (УПК). Моделът обаче се оказва неприложим и продължителността на средното образование остава 11 класа (10 + 1). Провъзгласено е 12-класно задължително за всички деца от 6 до 18 г. образование, но това не е осъществено. На пленума Людмила Живкова става член на Политбюро на ЦК на БКП. 1973 г. Провежда се пленум на ЦК на БКП, на който се обсъжда външната политика и социалистическата интеграция. Основният доклад е изнесен от Тодор Живков, а пленумът приема документ, озаглавен "Основни насоки за развитие на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждане на развито социалистическо общество в НР България". Това е втори опит за извличане на конкретни дивиденти чрез уверения във верноподаничество и декларации за "тясно сближаване" със СССР. В сравнение с писмото от 1963 г. до Хрушчов за "сливането" в този документ декларациите са поставени изцяло в рамките на интеграционния процес в СИВ - на преден план е изведено икономическото сътрудничество с приоритети в енергетиката, суровините, машиностроенето, химическата промишленост и т.н. 1970 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение "За националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите мохамедани". Направен е извод, че това население попада под силното влияние на ислямския фундаментализъм, поради което е нужно да се вземат мерки за "пълно избистряне на съзнанието му". За първи път в официален документ се поставя въпросът за смяна на имената, макар и с уговорката това да става без административен натиск и при пълна доброволност и убеденост. 1963 г. 1946 г. 1944 г. На 13 юли българското правителство получава съветска нота срещу прекарването на съветски военнопленници от немските войски през българска територия. България се съгласява с нотата на 17 юли. 1942 г. По нелегалната радиостанция “Христо Ботев” е оповестена програмата на обществено-политическа организация Отечествен фронт (ОФ). С програмата се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитети на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. "Отечествен фронт". 1879 г. С княжески указ са регламентирани структурата на правителството и на отделните министерства по френски образец. Създадени са Военното министерство, Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ), Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на народната просвета (МНП), Министерство на правосъдието (МП). Създадено е Военното министерство. Според Привременното положение за българската войска от 17 декември същата година изпълнителната власт по военното управление принадлежи на военния министър, който действа под надзора и ръководството на княза. Във Военното министерство се съсредоточават управлението и командването на войските, щабовете и военните учреждения. Организационната структура на Военното министерство от 1879 г. до 1911 г. търпи непрекъснати промени. В началото на ХХ в. (според Закона за устройството на въоръжените сили на България от 1903 г.) тя придобива следния вид: Щабът на армията с оперативно, военноинженерно и мобилизационно отделение, картографска и топографска част, административна и военностроителна част, инспектор на пехотата, Артилерийска инспекция, Кавалерийска инспекция и военносъдебна част. През 1905 г. при военния министър се създава Военен съвет със съвещателни функции. Има за задача да разглежда въпроси от законодателен и административен характер. От 11 юли 1911 г. Военното министерство е преименувано на Министерство на войната. Създадено е Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ). Министерството е създадено като централна държавна институция, занимаваща се с външната политика на страната и нейните духовни проблеми. Контактите с другите държави се поддържат чрез български дипломатически представителства в чужбина и представители на други страни в България. До провъзгласяване на независимостта на България (1908 г.) българските представителства в чужбина са с ранг на дипломатически агентства. След акта на провъзгласяване на независимостта дипломатическите агентства се въздигат в ранг на легации, а дипломатическите агенти – в пълномощни министри. Организационната структура на министерството търпи непрекъснати промени. През 1898 г. към него се създава Телеграфната агенция, която през 1936 г. се преобразу