Денят 14 юни в българската история 14 Юни 2021 | 07:26 | Агенция "Фокус" Снимка: Община Благоевград На 14 юни 1856 година е роден Димитър Благоев - основоположник на социалистическото движение и на първата марксистка партия в България. През 1920 г. в Царство България е въведена Трудова повинност. През 1923 г. Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). На този ден през 1932 г. за първи път в София излиза от печат в. “Македонско знаме”. 2017 г. Президентът на Република България връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен на Жак-Люк Мартинез, генерален директор на музей „Лувър“ в Париж „за неговия значим принос за популяризирането на българската култура и културно-историческото наследство на България във Френската република и по света, както и за развитието на българо-френското културно сътрудничество“ 2017 г. Президентът на Република България връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” II степен на Александр Баралис, куратор в музей „Лувър“ в Париж, за неговия значим принос за популяризирането на българската култура и културно-историческото наследство на България във Френската република и по света, както и за развитието на българо-френското културно сътрудничество 2016 г. Президентът на Република България връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен на акад. Николай Попов, „за големите му заслуги към Република България в областта на денталната медицина“. 2007 г. Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“първа степен на Симеон Сакскобургготски „за изключително големите му заслуги към Република България, за развитието на демократичния процес, реформирането на страната и присъединяването ѝ към НАТО и Европейския съюз 2002 г. Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ на Петър Манджуков „за изключителния му принос и заслуга за развитието на международните връзки и сътрудничеството на Република България с народите на Русия и ОНД и по повод 60 години от рождението му;“ 1992 г. В дните от 3 до 14 юни българска делегация, оглавена от президента Желю Желев, участва в Световната конференция на ООН в Рио де Жанейро. Конференцията е посветена на околната среда и развитието на света. 1991 г. От 12 до 14 юни на посещение в България е генералният секретар на НАТО Д-р Манфред Вьорнер. Той е посрещнат от председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси. 1947 г. От 12 до 14 юни се състои съдебен процес срещу Петър Коев от ръководството на БЗНС “Никола Петков”. Той е осъден на 12 г. и 6 м. строг тъмничен затвор като "идеен подбудител" за създаването на тайната военна организация "Неутрален офицер". 1932 г. За първи път в София излиза от печат в. “Македонско знаме”. Вестникът е орган на български емигранти от Македония. Излиза до 1 юли 1934 г. веднъж седмично. Отговорен редактор е Ал. Мартулков. 1924 г. Агент на Обществената безопасност убива народния представител Петко Д. Петков от БЗНС. Петко Димитров Петков е политически деец. Роден е на 4 май 1891 г. в София. Син на Д. Н. Петков и брат на Н. Д. Петков. Завършва право, политически науки и дипломация в Париж. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и в Първата световна война 1914 г.–1918 г. Член е на БЗНС, по време на управлението на Ал. Стамболийски. В периода 1920 г.–1922 г. е първи секретар на българската легация в Париж. Участва в състава на българската делегация на конференцията в Генуа (1922 г.). От ноември 1922 г. до юни 1923 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи и главен секретар на същото министерство. По време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. е арестуван. След освобождаването му полага усилия за възстановяване на БЗНС. Подкрепя идеята за осъществяване на единодействие с БКП (т. с.). Редактира в. "Земледелска защита" (1923 г.–1924 г.), сп. "Земледелска защита" (1923 г.–1924 г.) и в. "Защита" (от бр. 2 "Народна защита" 1923 г.–1924 г.). Издава на френски език брошурите "Войник на мира" и "Политиката на България вчера и днес". 1920 г. 1895 г. Българска парламентарна делегация, водена от председателят на VIII ОНС Теодор Теодоров и от митрополит Климент Търновски заминава за Санкт Петербург. Там се провеждат преговори за възстановяване на българо-руските дипломатически отношения. Делегацията е приета от император Николай II на 5 юли. 1881 г. На 14 и 21 юни са проведени избори за II ВНС. Спечелени са от консерваторите. Избрани са само четирима депутати - либерали, но и те не са допуснати до заседанията. На 18 юни в Плевенски окръг и Оряховска околия е обявено военно положение и в тях не се провеждат избори. 1877 г. В хода на Руско-турската война руската обсадна артилерия нанася огневи удари по градовете Русе и Никопол, като при нощната стрелба за първи път се употребяват прожектори. 1872 г. БРЦК изпраща разпореждане до частните комитети, в което съобщава за взетите решения и ги задължава да изучават устава на Комитета. 1862 г. Под ръководството на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско организират чета от около 70 души, която се отправя към Габрово. Според предварителния план, съгласуван с Георги Раковски, действията на четата трябва да доведат до обявяване на въстание в българските земи, но четата е малобройна и бързо е разбита от турските власти. През 1862 г. избухва въстание на българското население в Търновско и Габровско против османското иго. То е организирано от Хаджи Ставри (Ставри Койнов), който е изпратен за негов ръководител лично от Г. С. Раковски. Подготовката на Търновското въстание започва в началото на 1862 г., след създаването на Първата българска легия в Белград. Очаквайки военен конфликт между Сърбия и Османската империя, Хаджи Ставри и местните първенци в Търновско и Габровско решават да вдигнат въстание през юни същата година. Въпреки пристигналите известия за станали боеве между сърбите и османските войски в Белград и други сръбски градове между организаторите на въстанието избухват сериозни разногласия. Богатите търговци настояват за неговото отлагане до навлизането на сръбските войски в България, а Хаджи Ставри и едно младежко ядро около него - за незабавни действия. С чета от 70 души той тръгва по посока на Стара планина с надежда да се срещне с въстанически чети от други градове. Поради бързата реакция на османските власти и пристигналите известия за помиряване на Сърбия с империята такива чети не са образувани. Останала сама, четата на Хаджи Ставри е бързо разгромена. По-голямата част от четниците и са заловени и изпратени на заточение. Останалата, по-малка част, между които са Хаджи Ставри и П. Кисимов (получил известност по-късно сред българските емигранти), успяват да се прехвърлят на север от р. Дунав и така да се спасят. На тази дата са родени: 1949 г. Роден е Стоян Александров – български финансист и политик. Завършил е средното си образование в Икономическия техникум в Кюстендил. В последствие завършва специалност "Финанси и кредит" във Висшия финансово-стопански институт, Свищов (сега Стопанска академия “Димитър А. Ценов”). Работил е в БНБ – Кюстендил и началник управление "Финанси" в Окръжния народен съвет в Кюстендил. От 1975 г. е преподавател във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега Университет за национално и световно стопанство), София. От 1991 г. до ноември 1992 г. е началник на данъчно управление "Данъчна администрация" в Министерството на финансите. От януари 1993 г. до октомври 1994 г. е министър на финансите в правителството на Любен Беров. От 1994 г. оглавява Катедра "Финанси" в УНСС. В периода 1995 - 1999 г. е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Централна кооперативна банка. От 1998 г. до 1999 г. е председател на Асоциацията на търговските банки. През 1998 е член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи. През 1999 г. е общински съветник от гражданското сдружение "Свети Георги Софийски" в Столичен общински съвет. От 1999 г. до 2002 г. е председател на Съюза на българските фондации и сдружения. От април 2001 г. е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Токуда банк" АД. През 2001 г. участва в парламентарните избори като водач на листа в Кърджали от гражданската квота на "Коалиция за България", но влиза в Народното събрание от листата в Стара Загора. Напуска още в първия ден парламента, поемайки отговорността си за постигнатите ниски изборни резултати в Кърджали. Говори руски, сърбохърватски и немски език. Награди: През 1998 г. е обявен за банкер на годината. Женен, има син и дъщеря. 1946 г. Родена е Виолета Гиндева – българска драматична и филмова актриса. Тя е дългогодишна изпълнителка на характерни роли в Народния театър "Иван Вазов". Дебютира в киното през 1968 г. с тв новела "Един снимачен ден". Създава впечатляващи роли на подкупващи със своята искреност и непосредственост целеустремени жени: "Иконостасът" (1969 г.), "Князът" (1970 г.), "Черните ангели" (1970 г.), "Дъщерите на началника" (тв, 1973 г.), "Последна проверка" (тв, 1973 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), "Снаха" (1976 г.), "Юмруци в пръстта" (1979г.-1980 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (тв, 1981 г.), "За честта на пагона" (1975 г.), "Макбет" (1977 г.), "Иванко" (1978 г.), "Игра с огъня" (1982 г.), "Прадеди и правнуци" (тв, 1983 г.), "Ей, или как се мами гущерче" (1996 г.), "Динамит на борда - 10 години по късно" (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997 г.), "Купонът" (2000 г.). 1933 г. Роден е Светлин Русев. Следва живопис при проф. Дечко Узунов. Председател е на Съюза на художниците от 1973 г. до 1985 г. От 1975 г. е преподавател в Художествената академия. В периода 1985 г.-1988 г. е директор на Националната художествена галерия. Преди 10 ноември 1989 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/. В този период Светлин Русев е и депутат, известен с гражданската си позиция срещу авторитарната власт. Той е един от Инициаторите на Комитета за защита на Русе. Депутат е в VII Велико народно събрание с листата на БСП през 1990 г. Член е на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио. Член е на Академията за изкуство в Русия. Картините му са в музеи и частни колекции по света. Самият той е колекционер на картини и е дарил голяма сбирка на родния си град Плевен. Ползва руски и немски език. Създава художествени образи с монументално внушение, изградени с точен рисунък и монохромен колорит: "Трактористи" (1960 г.), "Жена с хляб" (1961 г.), "Пред разстрел" (1963 г.), "Преди боя" (1964 г.), "Клетва" (1966 г.), "Прощаване с патриарх Евтимий" (1968 г.), "Безработни 1933" (1968 г.), "Отдих" (1969 г.), "Ден последен" (1972 г.), "Краят на работния ден" (1974 г.), "Самуилови воини" (1975 г.), "Батак" (1977 г.), "Светлина и мрак" (1978 г.), "Жената на миньора" (1979 г.), "Размисъл" (1980 г.), "Очакване" (1980 г.) и др. Автор е на портрети: "Портрет на майката на художника" (1967 г.), "Портрет на Богомил Райнов" (1970 г.), "Портрет на Кирил Петров" (1971 г.), "Портрет на Дечко Узунов" (1973 г.), "Портрет на Васка Емануилова" (1975 г.), "Портрет на Николай Шмиргела" (1977 г.), "Портрет на Николай Райнов" (1978 г.) и др. Работи в областта на пейзажа ("Пейзаж в червено", 1969 г.; "Есенен пейзаж", 1969 г.; "Пейзаж от Балчик", 1972 г.; "Пейзаж от Мелник", 1973; "Пейзаж от София", 1976 г.; "Пейзаж в бяло", 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл "България" (1970 г.- 1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихо