Зоран Заев: Балканите са новата надежда на Европа

Зоран Заев: Балканите са новата надежда на Европа
2 Юли 2021 | 08:49 | Агенция "Фокус"
Снимка: Република, Македония
Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев заяви в рамките на речта си на откриването на Преспанския форум за диалог в Охрид, че „Балканите са новата надежда на Европа“ и че той е показал, че може да реши проблемите чрез диалог, предава скопското електронно издание
„Локално“.
„Балканите могат, Балканите постигат резултати, Балканите са новата надежда на Европа. Балканите са Европа. Можем да го кажем свободно с пълно право, въз основа на опита с пътя до Преспа и договора с Гърция. „Ние сме Европа повече от всякога“, уверен е министър-председателят на Република Северна Македония.
Двудневната среща, която започна вчера сутринта с панелна дискусия, е посетена от висши служители от Европа, САЩ и региона и има за цел да засили интеграцията на Западните Балкани в ЕС и да укрепи отношенията със САЩ.
На форума участва и бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, който през 2018 г. постигна Преспанския договор за разрешаване на десетилетия спор между Скопие и Атина за името Македония, който влошаваше отношенията между двете съседни държави.
„Във времена на големи глобални и идеологически повратни моменти, радикализация и несигурност, ние се превърнахме в решение за мир. Донесохме надежда. Няма нищо по-голямо, което даден лидер би искал да остави, за своята страна“, каза още Заев.
Превод и редакция:
Сподели:
© 2021 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Охрид. Ще продължим да прилагаме реформи, да отговаряме на критерии, да правим всичко, което се изисква от нас, но началото на преговорите и членството в Европейския съюз не зависят от нас, заяви днес в Охрид албанският премиер Еди Рама, цитиран от скопското електронно издание “МКД“.Според Рама европейският път е единственият път, но все пак решенията се вземат на ниво Съюз с ...
2 Юли 2021 | 21:10 | Агенция "Фокус"
Агенция "Фокус"
Агенция "Фокус"
Охрид. Македонският език и македонската идентичност са извън преговорите с България. Това е ясно и на по-слабо информираните по въпроса, на всички държави-членки на ЕС, на целия регион и на целия демократичен свят, воден от САЩ, заяви в Охрид премиерът Зоран Заев на съвместната пресконференция с помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър след края на Преспанския форум за диалог, цитиран от скопския телевизионен
“Канал 5“.
Това заяви Заев в отговор на журналистически въпрос за Македонската информационна агенция (МИА) относно проекторезолюцията за определяне и защита на македонските позиции в преговорите с България, която лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски обяви, че ще представи следващата седмица и призова правителството да я приеме, в противен случай, както каза той, ще се потвърди, че правителството е преговаряло за идентичността.
Заев подчерта, че обвиненията на Мицковски срещу него, че той е отговорен за българското вето, че е предал македонския език и македонската идентичност са извън здравия разум.
„Винаги сме били приобщаващи, прозрачни в процеса и така ще продължим. Нямаме дилеми да говорим за всичко с опозицията и искаме да видим какъвто и да е документ или подобен, но преди всичко ще защитим държавните интереси от всички възможни аспекти, от гледна точка на това, което правим до момента, защитавайки нашето достойнство, нашата идентичност, нашия македонски език и нашата уникалност като македонски народ, но също така и защита на държавните позиции с цел постигане на решение, на което няма да му липсва нищо, нито ще се ангажираме с каквито да било разговори или преговори за това, което е нашата святост, а това е македонският език и македонската идентичност,“ така Заев отговори относно това дали има интерес към резолюцията и дали ще я вземе предвид.
Той подчерта, че спорът се решава чрез диалог, дипломация, чрез разговори, които са правилно поставени за постигане на македонските стратегически цели.
„Влязохме в НАТО, втората стратегическа цел е да продължим към главите в преговорите за присъединяване към ЕС. При такива обстоятелства мога още веднъж да потвърдя, че в България не сме говорили за македонския език и македонската идентичност,“каза Заев.
Той добави, че РСМ очаква Европа да защити идентичността на всички, включително и македонската.
„Всъщност Република България казва, че приема реалността на македонския език и македонския народ, говорихме за пътната карта, според която дефинирахме области, задлъжихме институциите и поставихме срокове за повишаване на ефективността на сътрудничеството между две държави. Например интензивността на срещите на историческата и образователна комисия, колко често се срещат, за да ги насърчим да намерят решения, които ще ни направят приятели, а не решения, които ще ни разделят,“ каза Заев.
Премиерът подчерта, че всичко, което касае езика, е формулировката, която той вече каза, и това е, че става въпрос за подобни, но различни и международно признати езици.
Превод и редакция: Юлиян Марков
2 Юли 2021 | 19:22 | Агенция "Фокус"
Охрид. Започването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз остава нашият най-висок стратегически приоритет, двустранните въпроси нямат място на масата за преговори, това е позицията, с която недвусмислено се съгласиха премиера на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев и помощник-държавния секретар на САЩ Филип Рийкър, цитира думите им скопският телевизионен канал
“Алсат М“.
На съвместната пресконференция в Охрид в рамките на „Преспанския диалог за сътрудничество“ Заев повтори, че Северна Македония няма да се откаже от намирането на взаимно приемливо решение с Република България, основано на европейските ценности и стандарти.
„Поели сме ангажимент да работим добросъвестно по прилагането на Договора за приятелство и добросъседство във всички области от общ интерес, включително комисията по исторически въпроси, но има някои въпроси, за които не може да се преговаря. Брюксел трябва честно да се изправи пред ситуацията, в която е поставен стратегическият ангажимент за по-нататъшно разширяване на Съюза със страните от Западните Балкани, и да може да обяви това решение от срещата на върха на ЕС за Западните Балкани, която ще се проведе тази есен, каза Заев.
Премиерът се позова и на съобщението за засилване на, както той каза, отличните двустранни политически, икономически и културни отношения със САЩ, като посочи, че има огромен потенциал за инвестиции на американски компании в Северна Македония.
„Това се потвърждава от цели десет американски компании, които са инвестирали няколкостотин милиона долара у нас“, добави Заев.
Според него през първата година от членството в НАТО страната е доказала, че е активен член на Алианса и споделя общите ценности на всички съюзници.
„Беше потвърдено, че сме надежден съюзник със значителен дял в усилията на НАТО за мир и сигурност в региона и в световен мащаб,“ каза премиерът Заев.
Помощник-държавният секретар Рийкър отбеляза, че както той каза, смелата дипломация, постигната от Северна Македония Преспанското споразумение в комбинация с ангажимента за добросъседски отношения, е помогнала да се оформи траекторията на региона на Западните Балкани към ЕС и НАТО, което е важно и за вас и за нас“.
Администрацията на Байдън, каза той, е фокусирана върху съживяването на целия регион и повишаването на нивото на преход в трансатлантическите отношения.
„Визията на САЩ за Западните Балкани е последователна от няколко десетилетия. Идеята е да се постигне регион с мирни отношения вътре и със съседите си и напълно интегриран в евроатлантическата мрежа. Факт е, че Северна Македония е Европа. Това е европейска държава, когато кацнах тук, това е в Европа. Това се корени не само във вашата история, но и във вашата география", каза Рийкър.
Процесът на присъединяване към ЕС, каза той, ще помогне да се положат основите за по-проспериращи и мирни времена, основани на основни ценности и демократични принципи. Съединените щати, подчерта той, подкрепят страните членки на ЕС да проведат първата междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания и да изпълнят своите ангажименти и обещания незабавно.
Превод и редакция: Юлиян Марков
2 Юли 2021 | 19:00 | Агенция "Фокус"
Охрид. Изпълняващият длъжността помощник-държавен секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър заяви на съвместна пресконференция с премиера Зоран Заев днес в Охрид, че не може да каже дали новият указ на президента Джо Байдън ще постави в „черния списък“ граждани на С.Македония, но подчерта, че това е предупредителен сигнал за корумпираните,цитира думите му скопското електронно издание
“Фактор“.
"Указът на президента включва споразуменията от Преспа и Охрид като елементи на стабилността и напредъка в региона и САЩ се гордеят, че са били част от тези усилия. Той е насочен срещу тези, които извършват корупционни практики в региона, независимо дали става въпрос за отчуждаване на частна собственост или други форми на корупция. Това дава на нашия президент по-силен инструмент и по-силно оръжие за влияние в региона,“ коментира Рийкър.
"Борбата с корупцията е основен приоритет в нашата външна политика и, разбира се, трябва да се приложат реформи, които ще донесат по-добри възможности и просперитет за всички граждани", каза Рийкър, отговаряйки на журналистически въпрос.
Превод и редакция: Юлиян Марков
2 Юли 2021 | 18:30 | Агенция "Фокус"
Охрид. Опасен прецедент, в противоречие с европейските ценности - така сръбският премиер Ана Бърнабич оцени блокадата на процеса на европейска интеграция на С. Македония. Според нея европейската интеграция не трябва да бъде обвързана с двустранни въпроси, или ако те са обвързани, както тя каза, трябва да е ясно, че тези двустранни въпроси трябва да бъдат решени, за да не бъдат внесени в ЕС, цитира думите й скопското електронно издание
“360 степени“.
„Мисля, че двустранният въпрос и тълкуването на произхода на езика или историята не е двустранен въпрос, който трябва да засяга ЕС. Така че мисля, че това е лош прецедент и се надявам да няма такива прецеденти в бъдеще, но се страхувам, че има възможност да се отвори кутията на Пандора. "Но ако продължим с такива „европейски ценности“, това е пълната противоположност на това, което считам за европейски ценности," каза Бърнабич.
Бърнабич подчерта, че Сърбия подкрепя С. Македония по пътя й към ЕС и изрази надежда, че страната ще получи дата за започване на преговори до края на годината. Според Бърнабич за стабилността на региона е важно всички съседни държави да станат част от европейското семейство за относително сходен период от време.
Една от темите, обсъждани на Преспанския форум за диалог, беше инициативата „мини Шенген“, както и премахването на роуминга между страните от Западните Балкани, което започна на 1 юли.
„Едно от най-красивите неща, които ми се случиха днес, е, когато пристигнах на летището в Охрид и получих съобщение, че вече не плащаме за роуминг, че в целия регион цените са като у дома. „Спомних си, че точно това го направихме ние,“ добави Бърнабич.
Превод и редакция: Юлиян Марков
2 Юли 2021 | 17:37 | Агенция "Фокус"
Охрид. Словения разбира позицията на България относно нейното вето за започване на присъединителни преговори между ЕС и Северна Македония, тъй като е държава-членка, заяви словенският премиер Янез Янша, цитиран от скопското електронно издание
Expres.mk.
„Когато сме в едно семейство, неговият интерес е на първо място, а след идва този на останалите“, заяви Янша в интервю пред БНР и добави, че „трябва да действаме като семейство, в противен случай е под заплаха“.
„Трябва да се опитаме да намерим компромис“, каза той.
Премиерът определи последното предложение на португалското председателство за възобновяване на преговорите като добро.
„За България е добре да приеме нация, която говори подобен език и има подобна култура. Може да е спорна точка, но трябва да имаме стратегически поглед върху нещата“, отбеляза още Янша.
От своя страна министърът на външните работи на Словения Анге Логар заяви, че едно от първите му предстоящи посещения ще бъде в България във връзка с ветото на България върху началото на преговорите с РСМ.
Вчера Словения пое шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС от Португалия.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. Поради безпринципната позиция на съседката ни България, първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС не беше проведена, заяви премиерът Зоран Заев в рамките на Преспанския форум за диалог, цитира думите му скопският вестник
“Слободен печат“.
„Преди две седмици ръководих делегация в България, предлагайки им ръка за сътрудничество и намиране на решение и смелост да направят крачка в положителна посока. Въпреки че направихме положителна съвместна стъпка, за съжаление, въпреки ясните и недвусмислени послания от международната общност, че сега е моментът да се постигне решение, България не успя да събере сили и да промени отношението си към членството на страната ни в Европейския съюз,“ каза Заев в речта си.
Според него решението да не се провежда първата междуправителствена конференция е голямо разочарование за Северна Македония и Албания.
„Това е голям неуспех на политиката на разширяване на Европейския съюз и лошо послание за региона. ЕС не спази обещанието си. Както казва моят приятел Еди (Рама), а и аз също казвам: ЕС може да определя дати, преговори и срокове, но въпреки това ЕС не може да промени нашето местоположение, че сме в сърцето на Европа, още по-малко нашата култура, нашата идентичност и нашето европейско бъдеще на нашите народи като част от европейското семейство. Западните Балкани са Европа,“ каза Заев,.
„Членството в НАТО е отражение на суверенния ни избор и свидетелство за нашата силна надпартийна и обществена цел да се интегрираме изцяло в евроатлантическото семейство от нации. Днес Северна Македония подобри сигурността и стабилността си, както и тази на региона на Западните Балкани. Ние се ангажираме с визията за Балканите през 21 век, като регион на мир, стабилност и засилено регионално сътрудничество за икономически ползи и просперитет на всички граждани, каза Заев, като посочи, че всичко това е възможно благодарение Преспанското споразумение, Охридското рамково споразумение., както и заради Споразумението за приятелство и добросъседство с България.
Премиерът посочи още, че неуспешният опит на ЕС да започне преговори за членство на Северна Македония и Албания в Съюза само подчертава необходимостта Европа отново да намери себе си и както той каза „да се върне към корените си, да се върне към Шуман и Аденауер."
Превод и редакция: Юлиян Марков
2 Юли 2021 | 15:42 | Агенция "Фокус"
Охрид. След членството в НАТО Северна Македония и Албания скоро ще бъдат част от голямото европейско семейство, защото мирът, стабилността и добрите отношения със съседните държави са на правилното ниво. Националистическите и консервативни политици само изграждат стени и по същество не променят нищо. Съвременните политици вместо стени изграждат мостове за мир и стабилност, заявиха Али Ахмети, председателят на най-голямата албанска партия в РСМ – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и албанският премиер Еди Рама на среща в кулоарите на Преспанския форум в Охрид, пише скопското издание
„Слободен печат“.
Ахмети е подчертал, че спорът с Гърция е прецедент в политическата история и за неговото разрешаване е било необходимо да се намери нововъведение, което да бъде пример в политическата история и международните отношения.
„Постигнахме това във време, когато всички казваха, че е невъзможно, и днес виждаме положителни резултати от това споразумение“, каза Ахмети.
Спорът с България също е бил част от разговора между Ахмети и Рама, който е споделил впечатленията си от неотдавнашното посещение в София за преодоляване на пречките, поставени от българската страна.
Двамата лидери са дискутирали и преодоляването на предизвикателствата, които стоят пред РСМ и Албания, както и целия регион, по пътя към европейска интеграция.
„Във време на големи глобални сътресения, носейки надежда, се превърнахме в доставчици на решения и мир в целия регион. Лидерите не искат и не трябва да пренебрегват страната си“, бе оценено, наред с други неща, на срещата между Ахмети и Рама.
Освен това Ахмети е поздравил Рама за третия му мандат като министър-председател на Албания.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. Решението да не се проведе първата междуправителствена конференция е било голямо разочарование за Република Северна Македония и Албания. Това е голям неуспех на политиката на разширяване на ЕС и лошо послание за региона. Европейският съюз не е изпълнил обещанието си, заяви премиерът Зоран Заев на пленарната сесия на високо равнище „Възобновяване на синергията между ЕС и САЩ в Западните Балкани“, проведена в рамките на „Преспанския форум за диалог“ в Охрид, предава скопското издание
„Слободен печат“.
„ЕС може да определя интеграционни задачи, срокове, но не може да определи нито нашето местоположение, което е в сърцето на Европа, нито нашата култура и европейската ни идентичност, нито да оспори бъдещето на нашите народи като европейски нации в европейското семейство, сред европейските държави, имащи европейски политически, институционни и икономически стандарти“, добави Заев.
Обръщайки се към участниците в конференцията, министър-председателят подчерта необходимостта от „трансформиране“ на трансатлантическите отношения, особено, когато става въпрос за стабилността на региона на Западните Балкани.
„Колкото по-силни и стабилни са трансатлантическите връзки, толкова по-силни, по-стабилни и проспериращи са Западните Балкани. Съвместното участие на САЩ и ЕС в Западните Балкани е от съществено значение. Аз твърдя категорично, че трансатлантическите връзки трябва да бъдат трансформативни, за да отговорим на всяко предизвикателство, пред което всички ще се изправим в бъдеще. Този отговор трябва да бъде единодушен, силен, стабилен, бърз и решителен“, заяви министър-председателят на югозападната ни съседка.
Той припомни, че членството на Северна Македония в НАТО е реализация на държавната стратегическа цел и едно от най-големите постижения във външната й политика.
„Членството в НАТО е отражение на суверенния ни избор и свидетелство за нашата силна междупартийна и социална цел да се интегрираме изцяло в евроатлантическото семейство на народите. Днес Северна Македония подобри своята сигурност и стабилност, както и тази на регионана Западните Балкани. Ние се ангажираме с визията за Балканите през XXI век, като регион на мир, стабилност и засилено регионално сътрудничество за икономически ползи и просперитет на всички граждани“, отбеляза още Заев, като посочи, че всичко това е възможно благодарение на Преспанския договор, Охридското рамково споразумение., както и заради Договора за приятелство и добросъседство с България.
Лидерът на югозападната ни съседка посочи още, че неуспешният опит на ЕС да започне преговори за членство на Северна Македония и Албания в Съюза само подчертава необходимостта Европа да намери отново себе си и, както той се изрази, „да се върне към корените си, да се върне при Шуман и Аденауер“.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. Словения, по време на председателството си на Съвета на Европейския съюз, ще направи всичко, за да разблокира процеса на евроинтеграция за Република Северна Македония. Съюзът е длъжен да изпълни обещанието си и това би било политически правилно и дълбоко етично решение, заяви на Преспанският форум президентът на страната Борут Пахор, цитиран от скопската
„НоваТВ“.
Той съобщи, че следващата седмица, заедно с министър-председателя и министъра на външните работи на Словения ще заминат за София, в опит да „смекчат“ българските позиции спрямо Скопие, за да деблокират процеса веднага щом е възможно и да се проведат междуправителствени конференции ЕС-Р. Македония и ЕС-Албания.
„Европейският съюз има капацитета да абсорбира Западните Балкани и това трябва да стане възможно най-скоро. Без това разширяване Европа не би била напълно обединена. По-бързото разширяване на ЕС е в жизненоважния му интерес. Отлагането на разширяването е политически и морално погрешно“, каза той.
Пахор на Преспанския форум говори за неблагоприятните последици от забавянето на разширяването, че тогава се появяват националистически тенденции и в региона се намесват трети страни. Европа също се нуждае от САЩ по отношение на интеграцията в Западните Балкани, защото без стабилен регион няма стабилна Европа, добави президентът на Словения, като подчерта още веднъж важното геостратегическо положение на региона.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. Президентът на Черна гора Мило Джуканович заяви в кулоарите на Преспанския форум, че има застой в политиката на разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани и че лошите послания от някои европейски адреси предизвикват спад на евроентусиазма в региона, предава скопското издание
„Слободен печат“.
„Имаме застой в политиката на разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани. Отначало дълго време се говореше за умора, а след това тази реторика малко се успокои, но лошата динамика на тази политика остана. Днес ние логично говорим за спад на евроентусиазма в Западните Балкани и ми се струва, че често в разговорите, които водим между лидерите на Западните Балкани и официални лица в Брюксел, ние се оплакваме един на друг и чуваме, че върховенството на закона на Балканите е недостатъчно и че реформите са загубили темпо, а ние предупреждаваме, че лошите послания от определени европейски адреси са причинили спад на евроентусиазма“, заяви Джуканович.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. Помощник държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър „удари“ Европейския съюз на Преспанския форум, като ясно посочи, че той е загубил доверието към себе си и последователността си на Западните Балкани и по този начин отслабва съвместните проекти със САЩ в тази част на света, предава скопската
„Нова ТВ“.
„Доверието и влиянието на ЕС в региона на Западните Балкани сега са на много ниско ниво. ЕС и всички негови членове трябва да работят за възстановяване на това доверие и последователност. Нерешителността и непоследователността отслабват намеренията и решенията на САЩ в региона“, отбеляза Рийкър, като изтъкна, че е много важно Албания и Република Северна Македония да започнат преговори със Съюза.
Той говори за ангажимента на американския президент Байдън за възстановяване на трансатлантическите отношения и за неотдавнашното посещение във Великобритания, участието в срещата на върха на Г7, участието в срещата на върха на НАТО и срещата на върха с руския президент Путин, като Рийкър оище веднъж повтори посланието от тази среща: „Ако Русия работи срещу нашите интереси, ще плати висока цена“, заключи той.
„Дори една суперсила като САЩ не може да се справи сама с предизвикателствата на новата ера“, заяви американският помощник държавен секретар, говорейки за мястото и ролята, на трансатлантическото сътрудничество. Той повтори указа на президента Байдън относно онези, които подкопават демократичния процес в региона и Преспанския договор, както и за тези, които са замесени корупция и престъпления.
Рийкър говори и за диалога Белград-Прищина, като подчерта, че без позитивен изход, няма да има позитивно развитие на ситуацията в целия регион и призова ЕС да либерализира визовия режим за гражданите на Косово.
Превод и редакция:
Иван Христов
Скопие. Известно е, че така нареченият триъгълник на успеха за всеки пробив в положителната посока на Западните Балкани винаги е бил Брюксел, Вашингтон и регионалните столици, заяви в речта си Стево Пендаровски - президент на Северна Македония, на панелна дискусия на тема „Установяване на нова синергия между САЩ и Западните Балкани“ в рамките на Преспанския форум, съобщава скопското издание
„Слободен печат“.
„Европейският съюз е неспособен да да води сам, САЩ не биха искали да ръководят сами, а регионалните елити не проявяват интерес. Крайният резултат е, че Западните Балкани, особено през последното десетилетие, изостават от ЕС в икономическо отношение, повече отколкото през предходното десетилетие. Вашингтон е тук само за да се регистрира и да отбележи спада на демократичните показатели, т.е. индикаторите на Freedom House, а в демократичен смисъл изоставането е по-голямо и разликата е на нивото отпреди 10 или 15 години“, заяви държавният глава на югоизточната ни съседка.
Той добави, че политическата воля за установяване на нова синергия изобщо не е под въпрос, но подчерта, че говорим за международни интереси, заинтересовани страни, политическа воля на Брюксел, държави-членки на ЕС, национални интереси на САЩ и националните интереси на шестте страни от региона на Западните Балкани.
„Вярно е, че след 11 септември Съединените щати преместиха интереса си другаде, особено към Тихоокеанския регион, докато междувременно регионът беше по-спокоен поради неприемането на европейската конституция във Франция. Заради референдума във Великобритания и Франция и заради политическата реторика сред водещите политици. Можем да обсъждаме много същността на тази реторика, но според мен... няма да видим такава синергия между двете части на трансатлантическата общност, която е толкова важна за нас, колкото през 90-те години“, каза Пендаровски.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. На главната панелна дискусия на втория ден от „Преспанския форум за диалог“, председателят на „Демократичен съюз за интеграция: (ДСИ) Али Ахмети изнесе реч, на която присъстваха високопоставени фигури от световната дипломация, пише електронното издание на македонския вестник
„Слободен печат“.
„Тъй като посланик (Филип) Рийкър е до мен, започвам разговора с него. Едно нещо ми направи голямо впечатление, защото г-н Рийкър беше максимално ангажиран като посланик на САЩ за разглеждане на този проблем. Не успяхме да увенчаем усилията си и междувременно той бе назначен за заместник-държавен секретар. По искане на двете страни беше организирано посещение в САЩ. Моята слабост е, че не мога да свикна да пътувам със самолет“, каза Ахмети в началото на речта си.
Ахмети заяви, че Преспанското споразумение е голямо постижение и Балканите са Европа. „Това споразумение укрепи мира, стабилността, укрепи междуетническите отношения. Това е голямо и историческо постижение, историята е създадена от Германия и Франция, които подписаха примирие и трябва да го вземем за модел тук, в региона на Западните Балкани. Не беше лесно, но ни беше необходима смелост да го направим и да го поставим като стандарт за бъдещите поколения, защото с вековна вражда нищо не може да се направи. Нуждаем се от интегриран регион, защото така трябва да вървим напред, така трябва да функционират нашите държави. Срещнах се и с Лайчак и го помолих да затвори черната дупка в Европа. Целият Балкан е Европа, родината на нашите предци е Европа“, каза в края на речта си председателят на ДСИ.
Превод и редакция:
Тереза Герова
2 Юли 2021 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Охрид. Министър-председателят на Сърбия Ана Брнабич ще участва във „Преспанския форум за диалог“, който се провежда в Охрид. Тя ще изнесе реч на пленарната сесия на високо равнище, която започва в 12:00 часа местно време, съобщава електронното издание на белградския
Srbija Danas, като се позовава на информация от правителствената служба за сътрудничество с медиите.
Темите на панела са запазване и съживяване на европейската перспектива на региона, успехите и предизвикателствата пред Западните Балкани, както и съвместната работа по управление на бъдещето.
Двудневният форум, организиран от Министерството на външните работи на Северна Македония, се провежда в Охрид и Отесево, с присъствието на около 300 лидери и висши служители от региона, ЕС и САЩ.
Целта на събитието, което се провежда под слогана: „Западните Балкани: липсващата част за цялостна Европа“, е да вдъхнови и насърчи добросъседските отношения и сътрудничество, твърдят организаторите му.
Чрез дискусии и предложения участниците трябва да допринесат за укрепване на стабилността на региона на Западните Балкани и да проектират положителен имидж на региона.
Форумът се провежда под егидата на министър-председателя на Северна Македония Зоран Заев.
Превод и редакция:
Тереза Герова
Охрид. Днес в Охрид и Отесево продължава първата международна конференция в рамките на „Преспанския форум за диалог“. Двудневната конференция се провежда под мотото „Западните Балкани: частта, която липсва на Европа, за да бъде цяла“ и в нея участват около 300 висши служители от Европа и САЩ, включително премиери, президенти, министри, генерални секретари на международни организации, евродепутати и представители на гражданското общество. Участниците във втория ден на конференцията ще разгледат трансатлантическите отношения, които са тема на дискусия на високо равнище за обсъждане на връщането на синергията между ЕС и САЩ в Западните Балкани, обобщават в македонската редакция на
Радио „Свободна Европа“ .
Премиерът на РСМ Зоран Заев и бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, посредникът в спора с Гърция Матю Нимиц, председателят на парламента в Скопие Талат Джафери, лидерът на ДСИ Али Ахмети, помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър говориха на официалното откриване на конференцията вчера в Охрид и Отесево. „Преспански форум за диалог“ се основава на три стълба: Охридското рамково споразумение, договора за приятелство с България и Преспанското споразумение.
Превод и редакция:
Тереза Герова
Охрид. Инициативата „Преспански форум за диалог“ е мисия за „дебалканизация на региона“. Именно тук (в Охрид – бел. р.) бе подписано историческото Охридско рамково споразумение, с което се гордеем и което в известен смисъл положи основите и проправи пътя за две последвали споразумения, които дойдоха по-късно - Преспанското и това за приятелство с България. Това заяви министърът на външните работи на югозападната ни съседка Буяр Османи на официалното откриване на конференцията „Път към Преспа“, съобщава електронното издание на македонския вестник
„Свободен печат“.
„Докато първото доведе до вътрешно сближаване в страната, Преспанското споразумение отвори нова глава за приятелство с нашите съседи и сложи край на почти тридесет години различия, и тук разбира се трябва да се спомене и Споразумението за приятелство с Република България. Това са трите криви на нашия път към изграждането на модерна, демократична държава, Република Северна Македония. Общото между трите споразумения е, че всички те са постигнати чрез диалог. Те представляват нашата автентична история и служат като вдъхновение за създаването на „Преспанския форум за диалог“, като платформа за насърчаване на помирението, изграждането на доверие и политическия диалог“, каза Османи.
Говорейки за целите на създаването на форума, Османи подчерта, че това е мисия за „дебалканизация на региона“.
„От тази гледна точка резултатите ни дават правото да заключим, че тези три споразумения определят пътя, който ни показва къде трябва да отидат Западните Балкани, за да постигнем стратегическите цели за интеграцията в ЕС и членството в НАТО и по този начин да се освободим от тежестта на термина „балканизация“. Термин, който често се смята за синоним на разделение, несъгласие и кавги, наложен от географията, както и от политическите обстоятелства, но ние сме готови да променим това“, увери първият дипломат на Скопие.
Превод и редакция:
Тереза Герова
2 Юли 2021 | 09:10 | Агенция "Фокус"
Скопие. Бившият гръцкия премиер Алексис Ципрас заяви в рамките на „Преспанския форум“ в Охрид, че Скопие трябва да промени имената на институциите си и съдържанието на учебниците в съответствие с разпоредбите на Преспанския договор, който двете страни подписаха преди една година, предава скопското електронно издание
„Република“.
„Прилагането на Преспанския договор трябва да продължи, особено чрез промяна на имената на обществените субекти и училищните учебници. Единственият начин да продължим напред е да продължим да изграждаме доверие между нас и, разбира се, това е начинът да продължим интеграцията на Северна Македония“, заяви Ципрас.
Според скопското електронно издание „МКД“, така бившият гърцки премиер е „насърчил България да направи крачка напред“.
Ципрас изпрати съобщение до България, насърчавайки я да направи крачка напред.
„Знам много добре колко е трудно да се намери решение и изход от чувствителни въпроси, но е необходимо да се направи това, за да се отвори процесът. Необходимо е България да изпрати посланието, че можем и трябва да изградим бъдещето на европейските Балкани заедно, а не един срещу друг“, каза той и призова за подновяване на диалога между Прищина и Белград.
Превод и редакция:
Иван Христов
Охрид. Балканите могат, Балканите изпълняват, Балканите са новата надежда на Европа, Балканите са Европа. Днес, въз основа на нашия опит от пътя към Преспа и споразумението с Гърция, можем свободно да го кажем с пълно право. Ние сме за Европа, повече от всякога, каза тази вечер в Охрид премиерът на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев на официалното откриване на Първата международна конференция в рамките на Преспанския форум за диалог, цитира думите му скопският телевизионен канал
“Сител“
Заев се обърна към висши представители на Европа, САЩ и региона, които участват в тази конференция, чиято основна цел е да даде тласък на процеса на интеграцията на страните от Западните Балкани в Европейския съюз, но и да укрепи отношенията със САЩ.
В присъствието на помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър, бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, бившият върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, еврокомисарят Йоханес Хан и други видни местни и чуждестранни участници, Заев обърна внимание на усилията, които Македония и Гърция предприеха за разрешаване на продължилия почти три десетилетия спор за името, което доведе до решение, за което, както той каза, нямаше пример в политическата история и международните отношения.
„От днешната гледна точка мога с основание да кажа, че при решаването на 30-годишния спор с Гърция използвахме методология, която дотогава не беше известна. … Спорът между Гърция и тогавашната Република Македония беше прецедент в политическата история и за неговото разрешаване беше необходимо да се намери решение, за което нямаше пример в политическата история и международните отношения. Необходимо беше иновативно решение, което да излезе извън рамките. И стигнахме до решение. Когато всички твърдяха, че е - невъзможно. Сложихме край на спора. "Ние сложихме край на дългогодишните различия, които издигнаха стена, която затрудняваше приятелските отношения между съседите", каза Заев.
С Преспанското споразумение, както посочи министър-председателят на РСМ, на света бяха показани нови Балкани, европейски, които показаха както намеренията, така и капацитета да бъдат свободна, свързана, еднакво ценна и еднакво важна част от напредналия свят.
Той оцени като безценен момента, когато на 17 юни, преди три години, той и бившият гръцки премиер Ципрас в Преспа обявиха добрата новина на всички нации.
Той подчерта, че днес „берем плодовете на разрешения спор, личното ни досие в ООН е завършено, отношенията с Гърция са изключително добри, двустранното сътрудничество се подобри сериозно, има ръст на икономическите инвестиции, бизнес сътрудничество и вече има решения за съвместни инвестиции в газопроводи и проекти като този в Александруполис“.
„За да се постигне такова споразумение, беше необходимо да се вярва, че проблемите могат да бъдат решени с ясна визия. Но те също се нуждаеха от издръжливост и постоянство. Споразумението беше насочено към преодоляване на миналото, изпълнено с недоверие, и изграждане на общо бъдеще, „каза премиерът.
Заев също подчерта, че Споразумението от Преспа бележи края на една ера и началото на нова глава, както за двете страни, така и за по-широкия регион.
„Светът е приел, че история на успеха може да дойде от Балканите, което би трябвало, и може да има ефект на домино върху други отворени въпроси в региона, чрез своята основна ценност, и това е - решение е възможно, когато има ясна воля за това", каза Заев.
Подобен подход, добави премиерът, трябва да се даде на всички настоящи и бъдещи предизвикателства.
Такива са лидерите на Европа. Каква би била Европа днес, ако не бяха лидерите, излезли на политическата сцена с политически ходове, които се помнят? „Какво би било, ако не беше тяхното политическо наследство, заради което днес се радваме на плодовете на тяхната визия?“, Подчерта Заев.
Премиерът Заев подчерта, че днес Македония е равностойна част от най-мощния съюз в света - НАТО, от пленена държава се превърна в модерен пример, който всички наричат история на успеха.
„От държава с авторитарни тенденции, с отказана или никаква свобода на изразяване и ограничени медийни свободи, нашата демокрация се консолидира и напредва с всеки изминал ден. И днес съм горд, че чрез „Преспанския форум за диалог“ създаваме и изнасяме нови демократични ценности,“ каза Заев при официалното откриване на конференцията.
Превод и редакция: Юлиян Марков
1 Юли 2021 | 21:59 | Агенция "Фокус"
Охрид. Въпросът за езика е не само защита на македонската, но и на европейската идентичност, каза Никола Димитров. Според Османи португалското предложение остава в сила, обобщава дискусиите от първия ден на Преспанския форум, предава
Deutsche welle.
"Езиковият въпрос е не само защита на македонската, но и на европейската идентичност и ценностите, насърчавани от ЕС," заяви вицепремиерът Никола Димитров в Охрид на международната конференция "Западните Балкани: това, което не достига на Европа да бъде цяла". 20 години след подписването на Охридското споразумение новите предизвикателства, пред които е изправена страната - българското вето, португалското предложение за разрешаване на спора и пречките, които се появяват по пътя на интеграцията на Македония в ЕС - се очертаха като тема на дискусиите..
Загуба на доверие
След неотдавнашния публичен протест заради изявлението на португалския държавен секретар по европейските въпроси Ана Паула Закарияш, че "езикът на Северна Македония някога е бил част от българския език", вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров заяви, че неотменното право на всяка нация е правото на самоопределение и да избере езика, на който да говори.
„Това е право на хората, живеещи тук, а не на друга държава или която и да е международна организация. "Въпросът за езика и нашата борба е не само защита на македонската идентичност, но и борба за запазване на европейската идентичност и ценностите, които трябва да бъдат подкрепяни от ЕС," каза Димитров пред участници в панел за присъединяването към ЕС.
Според Димитров Северна Македония е успяла да разреши дългогодишния спор за името именно защото Гърция признава и приема правото на гражданите на самоопределение. Но сега страната по пътя към своята европейска интеграция е изправена пред проблем, който досега е бил третиран като въпрос от техническо естество. „ЕС не е просто икономически гигант, а водещ пример в зачитането на ценностите. „Чрез Договора от Лисабон държавите-членки на Съюза се ангажираха да защитават и възпитават езиковото и културно многообразие на континента, така че не е европейско сега да се сблъсква с пречка, която досега се третираше като въпрос от техническо естество ," каза Димитров.
Две едностранни изявления
Той посочва, че най-големият проблем, който ЕС има по отношение на региона днес, е загубата на доверие сред народите от Западните Балкани в декларациите и решенията, взети от европейските лидери. Това е регион, разположен в задния двор, а не на границите на ЕС, което добавя тежест към проблема, пред който е изправен ЕС.
На пресконференция в Охрид външният министър Буяр Османи отново заяви, че португалското предложение остава в сила.
Външният министър Буяр Османи отново заяви на пресконференция в Охрид, че португалското предложение остава в сила, според което езиковият въпрос трябва да бъде решен с две едностранни изявления на С. Македония и България. Той разговаря по тази тема и с португалския си колега Аугущу Сантуш Силва, който потвърди, че няма промяна в позицията на Португалия по разрешаването на спора с България.
Като се има предвид, че това е предложение на председателството на ЕС, се очаква Словения през следващите шест месеца да продължи да търси решение на спора в същата посока.
„Формулировката за езика остава в преговорната рамка, на междуправителствената конференция България ще даде едностранното си изявление със своите виждания за езика и С. Македония ще има свое едностранно изявление. "ЕС ще отбележи само, че има две едностранни изявления, т.е. две различни позиции по отношение на този въпрос," каза Османи. Той уточни, че предложението се състои в това, че от С. Македония се очаква да потвърди, че езикът е кодифициран от 1945 г. насам. Османи твърди, че проблемите с езика и идентичността никога не са били обсъждани двустранно с България. В София е обсъждана само Пътната карта.
Ние не попадаме в капани
„Не попадаме в никакви капани, свързани с македонския език или македонската идентичност. "От това, което видях, идеята за едностранни изявления по някои въпроси, включително езика, е да се посочи, че имаме различни виждания по определени въпроси," каза министърът на правосъдието Боян Маричич на пресконференция на Преспанския форум в Охрид.
Идеята на едностранните изявления по някои въпроси, включително езика, е да покажат, че имаме "различни възгледи по определени въпроси," каза министърът на правосъдието Боян Маричич.
„За нас е много важно в рамките на законодателството на ЕС и в преговорната рамка да остане формулировката, че правото на ЕС е преведено на македонски и в този контекст нямаме проблем, ако направим едностранно изявление, което ще представи факти, но също и с нас не признавам това и не знам каква е точната формулировка докрай, но в никакъв случай нямаме право или възможност да признаем, че македонският език съществува едва от 1945 г. насам. "Със сигурност е съществувал и преди и е кодифициран през 1945 г. и това е факт", каза Маричич.
Превод и редакция: Юлиян Марков
1 Юли 2021 | 20:40 | Агенция "Фокус"
Скопие. Питат ме: „членството в ЕС означава, че можете да тормозите или убивате някого, да Ви отнемат свободата на медиите?“ Използвам това, за да подчертая езиковия проблем. Езикът е наше право и не е проблем на никоя друга държава или институция. Според Договора от Лисабон ЕС подкрепя многообразието, каза заместник министър-председателят на Република Северна Македония на един от панелите в рамките на „Преспански форум за диалог“, цитиран от скопското електронно издание
“360 степени“.
Ако говорим за дата за конференция като тази, това е най-лошият момент за нея, като се има предвид, че само преди няколко дни България отново блокира региона по пътя му към ЕС. Регионът не е в добро състояние, заяви вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров на панел в рамките на Преспанския форум.
Той разкритикува поведението на ЕС, като отбеляза, че въпроси като идентичността и историята са станали важни за държавите-членки, въпреки че Договорът от Лисабон призовава за зачитане на многообразието.
"Това не е борба за македонската идентичност, а борба за европейската идентичност и Европа трябва да даде пример," подчерта Димитров.
Той посочи, че най-големия проблем в Европа е загубата на доверието на гражданите, че европейската интеграция е възможна поради сериозността на европейските лидери и самите институции на ЕС.
„В момента се рискува много. С всички недостатъци и грешки като правителство през тези 4 години направихме ключов обрат. „Необходимо е да решим този дългосрочен проблем не само заради европейския път, но и заради нас самите,“ каза Димитров.
Превод и редакция: Юлиян Марков
1 Юли 2021 | 16:29 | Агенция "Фокус"
АКЦЕНТИ

Related Keywords

Bulgaria ,Lisbon ,Lisboa ,Portugal ,Macedonia ,Skopje ,Macedonia General ,Macedonian ,Zoran Zaev ,Country Or Institution , ,According To Contract ,Prime Minister ,Republic North Macedonia ,Deputy Prime Minister ,Nobody Dimitrov ,Member States ,பல்கேரியா ,லிஸ்பன் ,லிஸ்போவா ,போர்சுகல் ,மாசிடோனியா ,ஸ்கோப்ஜே ,மஸெடோநியந் ,ப்ரைம் அமைச்சர் ,குடியரசு வடக்கு மாசிடோனியா ,துணை ப்ரைம் அமைச்சர் ,உறுப்பினர் மாநிலங்களில் ,