Интервю на Тоня Димитрова с Якоб Киркегаард в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Културната война между Запада и Изтока, нова желязна завеса вътре в блока - така анализатори определят случващото се и повдигат вечния въпрос, съществуващ още от създаването на Европейския съюз - икономически съюз ли е той, или съюз на ценности. Дилема, която все някога Европа ще трябва да реши - дали пък пандемията и мащабното разпределение на европейски средства не са моментът, в който Евросъюзът най-накрая ще се самоопредели? Анализаторът Якоб Киркегаард от Германския фонд "Маршал" в Брюксел коментира пред БНР:
"Няма съмнение, че в редица държави, предимно в Източна Европа, но не само там, десни политици, които са силно против миграцията, изглежда, че имат намерение да водят културни войни, въвеждат закони против хомосексуалисти и други малцинства. И това, разбира се, предизвиква огромно напрежение с основните европейски икономики, като Франция и Германия, но не само.
На всичко това трябва обаче да погледнем през призмата на вътрешната политика - не е тайна например, че Виктор Орбан за първи път се изправя срещу обединена унгарска опозиция, според някои проучвания на общественото мнение може дори да изгуби изборите догодина, и сега заема отбранителна позиция.
Той трябва да компенсира загубата на доверие и затова сменя темата - създава сблъсък със западна Европа, за да отклони вниманието. Според мен такъв елемент има и в другите случаи. Има истински различия, но те са между отделни политици, които преследват своя дневен ред и политически цели.
Трябва да помислим какво точно се случва сега - фондът "Следващо поколение: Европейски съюз" вече се разпределя и това е най-големият до момента фискален трансфер от западна към източна Европа. В случая с България например говорим за над 10% от БВП за следващите няколко години. Идеята, че Европейският съюз се разпада от преднамерено публичните сблъсъци за ценности според мен е грешна. Не е такъв случаят".
Казвате, че Виктор Орбан е в отбранителна позиция, но може би за първи път станахме свидетели как един европейски лидер казва на една държава да напусне Европейския съюз - имам предвид премиерът на Нидерландия - Марк Рюте. Така, че реториката става все по-остра и от двете страни. Причина ли са механизмът за върховенството на закона и разпределението на толкова много пари за разделението в Евросъюза?
"Залозите са големи. Всички осъзнават или поне би трябвало да разбират, че когато се разпределят толкова много пари, това идва с някои условия - в този случай върховенството на закона и равнопоставеното отношение към малцинствата са ценности, на които държат именно държавите, които дават най-много пари.
Така, че - да, тези две неща вървят ръка за ръка. Това означава разбира се, че държавите трябва да направят и много икономически реформи, но в този момент ключът е условието за спазване на върховенството на закона. В центъра на този казус е именно Унгария, защото има убеждение, че правото в Унгария е потъпквано от Виктор Орбан, който не се придържа напълно към демократичните правила на играта - свобода на медиите, независима съдебна система и т.н.
Той е по същество авторитарен лидер и в Европейския съюз не може да има авторитарно правителство - това искаше да каже Марк Рюте в контекста на правата на малцинствата. Изказването му е израз на дълбоко възмущение, че Унгария върви по пътеката на недемократичното управление от доста години".
Но Виктор Орбан печели все повече последователи, включително и сред европейските лидери - първо беше "Право и справедливост" в Полша, словенският премиер Янез Янша също подкрепя възгледите му, чешкият президент Милош Земан също зае страната на Унгария в дебата за ЛГБТ правата - и това са все държави от източна Европа, от бившия комунистически блок, където хората не смятат, че правата на ЛГБТ общността са на дневен ред - защо подобни лидери намират добра почва именно в такива държави?
"Отново това не е битка между Запада и Изтока, а битка, водена от консервативните политически движения, които управляват в тези страни. Но те не представляват 100% от населението в нито една от тези държави.
Управляващите партии в Унгария и Полша използват нарочно тези културни въпроси, защото искат да мобилизират избирателите си, привържениците им в провинциалните райони срещу това, което приемат като заплаха към цитирам "техния начин на живот".
Това е част от политическата стратегия за спечелване на подкрепа у дома - като започнеш война със „Запада“, но това е и също така битка с големите градове, където хората не подкрепят подобни възгледи".
Но ако това е стратегия, тогава не пада ли Западът именно в капана на такива политици - Виктор Орбан тази седмица изпрати до редица европейски вестници своето виждане за Европейския съюз - такъв, какъвто е в момента. И доста европейски вестници отказаха да публикуват този текст. Не започват ли и те да нарушават свободата на словото - нещо, в което обвиняват именно Виктор Орбан?
"Виктор Орбан, както и всеки друг, има право да изложи своите възгледи за Европейския съюз, но те трябва да са в рамките на основните ценности на блока и най-важната от тях е демокрацията. И тъй като Виктор Орбан не играе по демократичните правила, в което аз съм убеден, той трябва да понесе финансови санкции. Ако превърне Унгария в авторитарна държава, тогава тя не може да е член на Европейския съюз - просто е.
А за вестниците - те могат да избират дали да публикуват нещо или не, винаги могат да откажат - това е тяхно право като частни компании. Има елемент, който се отнася до свободата на словото - могат да публикуват и читателите да си направят изводите".
Всичко това отново насочва вниманието към стария дебат, какво е Европейският съюз - икономически съюз или съюз на ценности, независимо до каква степен парите и вътрешната политика стоят зад реториката. Но може ли да имаме само икономически съюз при условие, че се взема общ европейски дълг за финансиране на възстановяването от пандемията - нещо, за което очевидно Виктор Орбан се бори?
"О, разбира се, краткият отговор е - не може. Ясно е - може да имаш икономически съюз, който се отнася до свободна търговия, но не може той да включва драматични фискални трансфери между държавите-членки, без да има общност, обединена от ценности.
Защото държавите, които дават тези пари, няма да приемат това, а държавите, които приемат парите ще трябва да изпълнят редица условия - върховенство на закона, защита на малцинствата, борба срещу корупцията. За това няма съмнение и Виктор Орбан ще има проблеми с това през следващите месеци".
В такъв случай в дългосрочен план тази битка между Запада и Изтока е загубена, защото източноевропейските държави имат нужда от тези европейски пари?
"В дългосрочен план държавите не само на Изток и на Запад, но и на юг - питайте гърците и кипърците, не могат да очакват да получат много пари от други хора и да не се придържат към набор от основни общи ценности. Това няма как да сработи.
Но бих казал, че тази борба за малцинствата и върховенството на закона ще бъде загубена от Виктор Орбан, от "Право и справедливост" в Полша и от премиера на Словения, защото поляците, унгарците и словенците няма да приемат връщането на авторитарното управление, пълното подкопаване на законността и свободата на медиите - няма да приемат това, защото това е истинската съветизация".
Интервюто на Тоня Димитрова с Якоб Киркегаард в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.