Черепът му бил намерен още през 1930 г., скрили го в кладенец
12 юли, 2021
Снимка: Иновейшън Преди над 100 000 години в Азия, Европа и Африка са съществували съвместно пет човешки вида (от ляво на дясно) – Хомо еректус, Хомо хайделбергензис, неандерталците, групата от Харбин и Хомо сапиенс.
Нашето разбиране за човешката еволюция може да се преобърне след идентификацията на нов древен човешки вид, който може да замени неандерталците като най-близките ни роднини, предаде в. „Дейли мейл“. Експерти от университета ГЕО в китайската провинция Хъбей стигнаха до този извод, след като направиха повторен анализ на т.нар. Харбински череп, който бил изкопан още през 1930 г.
Възстановка на Човека дракон
Снимка: Дейли мейл Китайски експерти анализирали повторно черепа от Харбин, който бил открит през 1930 г.
Снимка: Дейли мейл Човекът дракон е имал мозък, сравним по размер с този на съвременните хора, но имал големи, почти квадратни очни кухини.
Отначало се смятало, че останките произлизат от Хомо хайделбергензис. Сега обаче научният екип вярва, че почти идеално запазеният череп представлява екземпляр от Хомо лонги - Човека дракон. Черепът, който се съхранява в музея по науки за Земята в университета ГЕО, е най-големият от всички човешки видове. Той бил намерен в река Сунхуа, близо до град Харбин в китайската провинция Хейлундзян. Вкаменелостта била укрита в продължение на десетилетия в един кладенец. Предали я на учените за проучване едва през 2017 г.
Хомо лонги има мозък, който е съпоставим по размер с този на съвременните хора. Той обаче е имал големи, почти квадратни очни кухини, дебели вежди, широка уста и по-големи зъби.
„Фосилът от Харбин е една от най-запазените вкаменелости на човешки черепи в света“, твърди палеонтологът Цян Дзи от университета ГЕО, който е автор на статията, публикувана в сп. „Иновейшън“. „Този фосил е запазил много морфологични детайли, които са критично важни за разбирането ни за еволюцията на човешкия род и за произхода на Хомо сапиенс. Макар да показва типични архаични човешки черти, черепът от Харбин представлява мозайка от примитивни и производни черти, като се различава от всички други досега наименувани човешки видове.“
Изследователите смятат, че черепът от Харбин е принадлежал на силен, здрав мъж, който е починал на възраст около 50 г. Той вероятно е бил част от малка общност, която е живеела в гориста равнинна среда. „Също като Хомо сапиенс те ловували бозайници и птици, събирали плодове и зеленчуци – и вероятно ловели и риба“, заяви палеоантропологът Сидзюн Ни, който също е от университета ГЕО и съавтор на статията.
Като се има предвид, че Човекът дракон от Харбин вероятно е бил едър на ръст, и вземем предвид средата, в която е намерен, екипът смята, че Хомо лонги вероятно е бил добре пригоден за живот в сурови обстоятелства, което е позволило на неговите представители да се разселят из цяла Азия. Геохимическият анализ датира черепа от Харбин преди около 146 000 години, по време на средния плейстоцен – период на значителна човешка миграция.
Хомо лонги и Хомо сапиенс вероятно са се срещали през този период
„Виждаме многобройни еволюционни линии на човешкия вид и популации, които съществуват съвместно в Азия, Африка и Европа по това време“, заяви съавторът на статията Крис Стрингър, палеоантрополог от Лондонския природонаучен музей. „Така че, ако Хомо сапиенс наистина е стигнал до Източна Азия толкова рано, той би могъл да има шанс да взаимодейства с Хомо лонги“, допълни той. „Тъй като не знаем кога е изчезнала групата от Харбин, можело е да има и по-късни срещи.“
Анализът на изследователите установил, че Хомо лонги е един от най-близките роднини в родословното дърво на човекоподобните – по-близо до нас, отколкото неандерталците. „Нашироко се смята, че неандерталците принадлежат към измряла линия, която е най-близка до нашия собствен вид – заяви проф. Ни. - Но нашата находка показва, че новата линия, която идентифицирахме, включваща Хомо лонги, е истинската сестринска група на Хомо сапиенс.“ „Времето за разклонение между Хомо сапиенс и неандерталците може да е още по-рано в еволюционната история, отколкото се смята – преди над един милион години“, допълни китайският учен.
Ако това е вярно, както обяснява екипът, вероятно хората са се отделили от неандерталците приблизително 400 000 години по-рано, отколкото учените са мислели.
„Като цяло, черепът от Харбин предоставя повече доказателства за нас, за да разберем разнообразието на човешкия род и еволюционните връзки между тези разнородни видове и популации“, изтъкна проф. Ни. „Ние открихме отдавна загубената ни сестринска линия“, заключи той.
Тагове: