Силвия Шаш на 70
Силвия Шаш израства в музикантско семейство – майката е колоратурно сопрано, а бащата е преподавател в музикално училище...
Силвия Шаш израства в музикантско семейство – майката е колоратурно сопрано, а бащата е преподавател в музикално училище. Родена е близо до Будапеща на 12 юли 1951 година. На 14 г. прави своя сценичен дебют в оперета от Адам с училищен оркестър. Скоро след това започва да следва в Музикалната академия „Ференц Лист“ и я завършва за две, вместо за пет години. Става част от Унгарската държавна опера за седем години, дебютира там през 1971 г. като Фраскита в „Кармен“ от Бизе. С голям успех пее още Фрая от „Рейнско злато“ от Вагнер, Виолета от „Травиата“ на Верди и Мими от „Бохеми“ на Пучини.След 1975 г. започва международната кариера на сопраното с дебюта в „Отело“ на Верди на сцената на Шотландската опера. Година по-късно дебютира в „Ломбардци“ на сцената на Ковънт Гардън, през следващата година се връща в ролята на Травиата. През 1977 г. прави своя италиански дебют в Торино като Лейди Макбет, в същата година е и знаковата й поява в Метрополитън (единствена на тази сцена) като Тоска с Хосе Карерас и Ингвар Виксел. През 1978 г. дебютира в Ла Скала с Пласидо Доминго в „Манон Леско“ на Пучини под диригентството на Жорж Претр.Силвия Шаш има щастието да се докосне на сцената и до легендарните артисти от златната епоха на оперното изкуство като Борис Христов, Алфредо Краус, Джузепе Тадеи, диригентите – Де Фабритис, Молинари-Прадели, Алберто Ереде, както и до следващото знаменито поколение – Доминго, Карерас, Капучили, Брузон, Шолти, Гардели, Бърнстейн... Сценичната кариера на сопраното продължава 24 години, цялостната – над 40-сет. Занимава се активно с литература, изобразително изкуство, преподавателска дейност.Само две години след първия си професионален спектакъл Силвия Шаш печели Международния конкурс за млади оперни певци в София, оставяйки ярка диря в съзнанието на българската публиката като Травиата. Често след това говори с много любов за срещите си с нашата сцена. Наричат я през годините „новата Мария Калас“, сравнение, който не