Денят 21 юли в световната история
21 Юли 2021 | 08:10 | Агенция "Фокус"
София.
Мирният договор между Османската империя, Австрия и Венеция е подписан на този ден през 1718 г. в сръбския град Пожаревац. Според него - Османската империя предоставя на Австрия Мала Влахия, Банат, Северна Босна и голяма част от Сърбия с Белградската крепост. Венеция отстъпва на султана Морея и повечето от островите си в Архипелага, но получава правото на 3% мито за всички свои поданици, търгуващи в пределите на Османската империя. Подобно право получава и Виена, но то е фиксирано в допълнителен търговски договор (капитулация), подписан на 27 юли. През 1798 г. пък се води битката между армията на мамелюците и войските на Наполеон в Кайро. Войските на Наполеон са изтласкани до бреговете на Нил.
На 21 юли са родени: Робин Уилямс – американски киноактьор, американският писател Ърнест Хемингуей, Виктор Максимович Жирмунски – руски лингвист и литературовед, Ханс Фалада – германски писател, Алберт Еделфелд – финландски живописец, Йоханес Фолкелт – германски философ, Израел Биър, барон Паул Юлиус фон Ройтер, създател на едноименната информационна агенция.
На 21 юли умират: британският поет Робърт Бърнс.
2016 г.
Съветът за сигурност на ООН се събра на закрито заседание, на което ще се състои първото предварително гласуване в рамките на избирането на нов генерален секретар на световната организация.
2015 г.
Президентските избори в Бурунди са съпътствани от насилие и кръвопролития поради опита на действащия президент Пиер Нкурунзиза да се кандидатира за трети мандат.
2014 г.
Съветът на ООН по правата на човека решава да предприеме разследване за нарушения на международното хуманитарно право на палестинска територия и в частност на военната операция в Ивицата Газа. От началото на израелската операция на 8 юли загиналите са 518, от които 170 деца и 86 жени.
2013 г.
2012 г.
Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон за ратифициране на протокола за присъединяване на Русия към Световната търговска организация.
2011 г.
Новото правителство на Египет, начело с министър-председателя Есам Шараф, под натиска на протестиращите обещава да се бори с корупцията, да извърши бърза промяна и да премахне хората, свързани с режима на бившия президент Хосни Мубарак.
1973 г.
1973 г.
Изстреляна е руската мисия “Марс 4”, която достига “червената” планета през февруари 1974 г. “Марс 4” не успява да влезе в орбитата на планетата, но изпраща нейни изображения.
1960 г.
1940 г.
СССР окупира Прибалтика и обявява създаването на Латвийска, Литовска и Естонска ССР. През 1240 г. е образувано феодалното Велико литовско княжество. През ХIII-ХV век под властта на Тевтонския орден, от 1795 г. до 1815 г. влиза в границите на Руската империя. От 1919 г. е включена в Литовско-Белоруската съветска република. Между 1926 г. и 1940 г. е самостоятелна държава, а от 1940 г. – съветска република. По време на Втората световна война е окупирана от германски войски. През 1944 г. е възстановена съветската власт. През октомври 1988 г. е създадено Движение за перестройка на Литва, което си поставя за цел възстановяването на независимостта на страната. На изборите за парламент през март 1990 г. Движението печели мнозинство и през май Върховният съвет на Литва приема Декларация на правителството за независимост от СССР. През 1992 г. е проведен референдум; приета е нова конституция, според която Литва е независима, суверенна държава. По форма на управление е президентска република. От 4 януари 1998 г. президент е Валдас Адамкус; министър-председател е Гядиминас Вагнорюс (правителството е съставено на 25 март 1998 г.). Литва е член на ООН от 1991 г. Естонците се заселват на настоящата си територия в началото на средните векове. Към 1080 г. са покорени от датския крал Кнут IV, а през 1347 г. попадат под немско владичество до 1559 г. През ХVI век шведите завземат страната им, която през 1660 г. е окончателно присъединена към Швеция. През 1721 г. след Северната война по Нищатския мирен договор Естония е присъединена към Русия. След Втората световна война е в състава на СССР. Получава самостоятелност през 1990 г. През 1992 г. е приета нова конституция; президент е Л. Мери, който е преизбран през 1996 г. Проведени са парламентарни избори, които са спечелени от Отечествената партия, която печели изборите и през 1995 г. Естония е член на ООН от 1991 г.
Първите феодални княжества на територията на Латвия (Кокнесе, Ерсика, Талава) възникват през Х-ХIII век. В периода ХIII-ХVI век е под германска власт. Част от територията е разделена между Полша и Швеция през 1562 г. В края на ХVIII век е присъединена към Русия (Курландска, частично Лифландска и Витебска губернии). В края на ХIХ век се отменя крепостното право. На 17 декември 1918 г. е провъзгласена съветската власт, а в началото на 1920 г. се създава независима буржоазна република. През юни 1940 г. отново е провъзгласена съветската власт и Латвия е обявена за съветска република в състава на СССР. От 1941 г. до 1945 г. е окупирана от германски войски. Съветската армия води военни действия на територията на Латвия до май 1945 г., след което отново е провъзгласена за република в СССР. През 1990 г. правителството на Латвия приема декларация, в която обявява Латвия за независима от СССР (призната 1991 г.).
1798 г.
Води се битка между армията на мамелюците и войските на Наполеон в Кайро.
Войските на Наполеон са изтласкани до бреговете на Нил. Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е на 15 август 1769 г. в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, завзет от англичаните. С негово участие френската революционна армия превзема Тулон. На 14 януари 1794 г. Наполеон е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема неуспешен поход в Русия. След като я окупира руският император Александър I и царедворците го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението. Умира на 5 май 1821 г. на о-в Св. Елена.
1797 г.
В Кайро армията на мамелюците се сражава с войските на Наполеон. В резултат на сражението, войските на Наполеон са изтласкани до бреговете на Нил.
1774 г.
Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1768-1774 г.). Договорът съдържа 28 параграфа и две приложения. Той е подписан от фелдмаршал граф П. А. Румянцев-Задунайски и великия везир Осман паша. Според клаузите на договора Кримският хаганат е обявен за независима държава, а Русия получава значителни териториални придобивки и възможности за привилегировано търговско присъствие в пределите на Османската империя. Високата порта се задължава да изплати на Русия контрибуция в размер от 4 500 000 рубли; руският флот получава право свободно да плава в Черно и Мраморно море. Договорът укрепва позициите на Русия в Европейския югоизток и засилва влиянието й върху подвластното християнско население в балканските провинции на Османската империя. През XVIII-XIX в. се водят поредица от войни между Русия и Османската империя. В резултат на войните от 1710-1713 г., 1735-1739 г., 1768-1774 г. и 1787-1791 г. Русия се превръща в черноморска държава и укрепва своите позиции на Балканите. С войните през XIX в. (1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1877-1878 г.) тя се стреми не само да утвърди своето влияние на Балканите, но и да завладее Проливите. След като Турция, насърчавана от Франция, обявява война на Русия (1768-1774 г.), Екатерина II, неподготвена за войната, призовава към политическа активност поробените балкански народи, за да разедини военните сили и вниманието на Високата порта. Тя изпраща на Балканите свои емисари, сред които е и българинът, подполковник на руска служба, Назар Каразин (Караджа). Той се насочва (с документи на името на далматинския монах Симеон Путник) към двете дунавски княжества и към българските земи със стотици възвания към балканските християни, укрити в кухината на малка тояжка и в кориците на богослужебни книги, с които Екатерина II ги уверява, че ако се вдигнат на въстание за общи военни действия с руските войски, ще могат да разчитат на нейната помощ. Българите, организирани в доброволчески отряди, под руска команда, със стотици участвали в битките в земите покрай река Дунав. След подписването на мирния договор в село Кючук Кайнарджа, Силистренско, хиляди български семейства се изселват във Влашко, Молдова и Бесарабия.
1718 г.
В сръбския град Пожаревац е подписан мирният договор между Османската империя, Австрия и Венеция. Договорът е изработен от специално свикана конференция, под председателството на Англия. Текстът включва 24 параграфа, според които Османската империя предоставя на Австрия Мала Влахия, Банат, Северна Босна и голяма част от Сърбия с Белградската крепост. Венеция отстъпва на султана Морея и повечето от островите си в Архипелага, но получава правото на 3% мито за всички свои поданици, търгуващи в пределите на Османската империя. Подобно право получава и Виена, но то е фиксирано в допълнителен търговски договор (капитулация), подписан на 27 юли. Двата договора създават благоприятни условия за развитие на търговските контакти между българските земи и Средна Европа.
365 г.
При земетресение в Александрия, Египет, е разрушена по-голямата част от града, в т.ч. и Фарът на пристанището. Той е едно от седемте чудеса на света. В резултат на земетресението избухва пожар, който унищожава Александрийската библиотека, смятана за най-богатата в света.
На тази дата са родени:
1952 г.
Роден е Робин Уилямс – американски киноактьор. Участва във филмите “Клуб Парадайз”(1986 г.),”Кралят на рибарите”(1991 г.),”Хук”(1991 г.),”Клетка за птици”(1996 г.),”В какво се превръщат мечтите”(1998 г.) и други. Продуцент е на “Якоб лъжеца”(1999 г.) и “Мисис Дауфайър”(1993 г.). През 1997 г. печели “Оскар” за най-добра мъжка подържаща роля във филма “Добрият Уил Хънтинг”.
1899 г.
Роден е американският писател Ърнест Хемингуей (1899 - 1961). Участва във Втората световна война като санитар в автоколона линейки на Червения кръст. След войната е пътуващ кореспондент от 1921 г. до 1924 г. на издаваните в Торонто (Канада) вестници “Дейли Стар” и “Стар Уикли”. От 1921 г. до 1926 г. живее в Париж. Първата му книга е сборник с разкази “В наше време” (1924), отпечатана в Париж от У. Бърд в 170 екземпляра; второто издание излиза през 1925 г. с тираж 1335 екземпляра. През 1926 г. издава първия си роман “И изгрява слънце (Фиеста)”, от който само за 4 месеца са продадени 12 хиляди екземпляра в Ню Йорк. Вторият сборник с разкази “Мъже без жени” Хемингуей издава през 1927 г. в издателството “Ч. Скрибнърс Сънс”. След това е издаден сборника “Победителят нищо не печели” (1933 г.), отново на издателска къща “Ч. Скрибнърс Сънс”. От 1937 г. до 1939 г. отразява събитията в Испания като кореспондент на Североамериканско сдружение на вестниците. През този период печата разкази за Испания и испански събития в списанията “Ескуайър”, “Кен”, “Ню Масис”. Плод на впечатленията му от Испания е и пиесата “Петата колона” (1938 г.; същата година и филмов сценарий към нея). През 1936 г. излизат новелите “Краткото щастие на Франсис Макомбър” и “Снеговете на Килиманджаро”, последвани от “Зелените хълмове на Африка”. Своеобразен връх на “испанската тема” е романът “За кого бие камбаната” (1940 г.). Хемингуей участва във IIървата световна война. От този период е антологията му “Хора по време на война” (1942). През 1950 г. издава романа “Отвъд реката, сред дърветата”, но истински триумф постига с повестта “Старецът и морето” (1952). Книгата е наградена с “Пулицър” в САЩ за 1952 г. С журналистика се занимава и през 50-те години, когато живее в имението си “Ла Финка Вихия” до Хавана, Куба. Самоубива се в Кечъм, Айдахо. След смъртта му излизат книгите “Опасно лято”, “Острови по течението”, “Райската градина” и други. През 1954 г. получава Нобелова награда за литература.
1893 г.
Роден е Ханс Фалада – германски писател. Занимава се професионално с литература от 1932 г. Обяснява нравствената деградация на “малките хора” с аморалността на социалната система. През 1943 г. издава романа “Човек се стреми към върха”. По време на фашистката диктатура е преследван за антимилитаристичните си романи “Вълк сред вълци” (1937 г.) и “Железният Густав” (1938 г.). В следвоенните години е бургмистър във Фелдберг (окупиран от съветски войски). Връх в реалистичното му творчество е романът “Всеки умира в единочка” (1947 г.).
1891 г.
Роден е Виктор Максимович Жирмунски – руски лингвист и литературовед, доктор на филологическите науки, професор, академик на Руската академия на науките, почетен професор на Оксфордския, Ягелонския (Краков), Берлинския, Карловия (Прага) университети. Той е основоположник на германистиката в руската лингвистика. Автор е на над 350 труда, между които повече от 25 монографии. Пише съчиненията: "Немският романтизъм и съвременната мистика" (1914 г.), "Композиция на лирическите стихотворения" (1921 г.), "Поезията на А. Блок" (1921 г.), "Байрон и Пушкин" (1924 г.), "Гьоте в руската литература" (1938 г.), "Немска диалектология" (1956 г.), "За синхронията и диахронията в езикознанието" (1958 г.), "Проблеми на социалната диалектология" (1964 г.) и други.
1854 г.
Роден е Алберт Еделфелд – финландски живописец. Учи в Рисувалното училище към Дружеството за поощряване на художниците в Хелсингфорс при Б. Линдхолм и Б. Райнхолд от 1868 г. до 1871 г., в Антверпенската художествена академия от 1873 г. до 1874 г., в Париж при Ж. Л. Жером през 1874 г. Той е представител на реализма във финландския живопис. Изпитва влиянието на импресионизма. Автор е на ("Шведският крал Карл оскърбява трупа на своя враг щалгалтер Флеминг през 1537 година", 1878 г.), картини със сюжети от живота на народа ("Жени от Руоколахти", 1887 г., "Рибари от далечни острови", 1898 г.), пейзажи, портрети ("Майка", 1883 г., "Л. Пастер", 1875 г., "А. Акте", 1901 г.), които се отличават със свобода и изразителност на художествените форми, фино предаване на светлината и въздуха, ярък колорит. Произведенията на Еделфелд се намират в Атенеума, Хелзинки.
1848 г.
Роден е Йоханес Фолкелт – германски философ. Той е професор в Йена от 1879 г. до 1883 г., в Базел от 1883 г. до 1884 г., във Вюрцбург от 1889 г. до 1894 г. и в Лайпциг след 1894 г. Формира философските си схващания под влиянието на Кант, Хегел и Шопенхауер. В критическия му труд “Кантовата теория на познанието” (1879 г.), като показва вътрешните противоречия на Кантовата система, стига до извода за невъзможност на единна “иманентна” теория на познанието, която завършва със скептицизъм. Необходими за всяко истинско знание са трансцендентни, “транссубективни” допускания. Идеята за “транссубективизма” е развита в “Опит и мислене” (1886 г.). Фолкелт смята, че опитът дава на човека само единични впечатления, които се организират в едно цяло благодарение на “транссубективния минимум” някакво обективно битие, множество съзнания, признаващи съжденията за това битие и закономерния ред в него. В областта на естетиката се приближава до психологичното направление и смята, че прекрасното съществува само в съзнанието на съзерцаващия субект. Формулира 4 норми за естетичното – единство на формата и съдържанието, човешки значимо съдържание, видимост, съзерцаемост на естетичното и неговото органично единство.
1816 г.
Роден е Израел Биър, барон Паул Юлиус фон Ройтер (1816 - 1899). Германец по рождение, натурализиран англичанин. Създател на едноименната информационна агенция.
На тази дата умират:
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;