Денят 10 юли в световната история
10 Юли 2021 | 07:54 | Агенция "Фокус"
Снимка: pixabay.com
През 1212 г. един от най-жестоките пожари в Лондон изпепелява голяма част от града. На тази дата през 1499 г. първият кораб от експедицията на Васко да Гама се връща в Лисабон. През 1774 г. е сключен договорът от Кючуккайнарджа между Русия и Османската империя при село Кючуккайнарджа (днес Кайнарджа), Силистренско. През 1992 г. бившият панамски диктатор Мануел Нориега е осъден на 40 години затвор в САЩ заради разрешение страната му да бъде използвана за контрабанда на наркотици. На тази дата са родени: американският рок музикант Рони Джеймс Дио; американският изобретател Никола Тесла, хърватин по произход. На 10 юли умират: Анри II - френски крал; руският генерал Николай Столетов, герой от Руско-турската война.
2018 г.
Испанският Върховен съд лишава шестима изявени каталунски политици, избрани за регионални депутати, от право да заемат държавна служба заради опита им да обявят за независима автономната област Каталуния.
Сред тях са бившият регионален лидер на Каталуния Карлес Пучдемон и бившият му заместник Ориол Жункерас.
2016 г.
2015 г.
Вулканът Невадо де Колима в Мексико изхвърля пепел и дим на 7 км височина, като количеството пепел е най-мащабното за планетата през тази година.
2014 г.
Правителството на Германия иска ръководителят на американското разузнаване в Берлин да напусне страната след започналото разследване за шпионаж в полза на САЩ.
2011 г.
Руският премиер Владимир Путин е новият носител на престижната германска награда „Квадрига“, с която се удостояват дейци и организации за иновативност и новаторски дух. Съпредседателят на Партията на зелените Джем Йоздемир критикува номинацията и гласува "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ".
2006 г.
Президентът на Полша Лех Качински назначава своя брат-близнак Ярослав Качински за премиер на страната, което е прецедент в световната политическа история.
2006 г.
1992 г.
Бившият панамски диктатор Мануел Нориега е осъден на 40 години затвор в САЩ заради разрешение страната му да бъде използвана за контрабанда на наркотици.
Мануел Антонио Нориега Морено (11 февруари 1938 г. ) е панамски генерал и де факто лидер на Панама от 1983 до 1989 г. Противно на повечето мнения, Нориега никога не е бил президент на Панама. Първоначално той е съюзник на САЩ и дори работи за ЦРУ. В средата на `80-те отношенията с американското правителство се обтягат, и през 1989 г. генералът е свален от власт по време на американската инвазия на Панама. Заведен е в САЩ, където е осъден за трафик на наркотици, рекет и пране на пари, и през 1992 г. е осъден на 40 години и е вкаран в затвор в Маями, Флорида. През 1999 г. присъдата му е намалена на 30 години. На 4 декември 2004 г. е преместен в болница след лек удар.
1991 г.
Борис Елцин (1931 - 2007) полага клетва като първи президент на Русия. Борис Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. в Бутке, близо до Свердловск (дн. Екатерининбург). Завършва Уралския политехнически институт като инженер-конструктор; инженер и началник на Южгорстрой от 1955 г. до 1963 г.; началник на строителния отдел на Свердловския област комитет на КПСС от 1966 г. до 1976 г. Член е на КПСС през 1961 г., през 1968 г. е избран за първи секретар на Свердловския обком на КПСС. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. От 1981 г. е член на ЦК на КПСС. През 1986 г. се кандидатира за член на Политбюро на ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР през 1978 г. През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на "перестройката". Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. и октомври 1993 г. с помощта на армията потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. Преизбран е за президент през 1996 г. , на 31 декември 1999 г. подава оставка, наследен от Владимир Путин. Умира на 23 април 2007 г.
1985 г.
Френските специални служби потопяват кораба “Рейнбоу Уориър”, собственост на екологичната организация “Грийнпийс”. Потапянето на “Рейнбоу Уориър”, или специална операция САТАНИК, е осъществено от френската Главна дирекция за външна сигурност, оперативен клон към френското разузнаване. През 1980 г. френската Комисия по ядрена енергия разработва нови ядрени глави, които са тайно тествани на полинезийския атол Моруроа. "Грийнпийс" яростно се противопоставя на експериментите и планира да поведе флотилия от яхти към атола в знак на протест. Докато е публично отворен за разглеждане в новозеландското пристанище Оукланд, френските агенти съставят план за осакатяване на кораба, но с достатъчно малко експлозив, за да няма човешки жертви. Двата пластични експлозива, прикрепени към корпуса на кораба, са взривени към 11.45 ч. Корабът потъва за 4 минути. При взрива се удавя португалският фотограф Фернандо Перейра.
Отначало Франция отрича участие във взривяването, и дори заклеймява “терористичния акт”. По време на разследването, са заловени двама френски шпиони, Доминик Прюр и Алейн Мафарт, подвизаващи се под фалшива самоличност. Двамата са осъдени на 10 години затвор за непредумишлено убийство, въпреки че година по-късно и двамата са трансферирани във френски затвори, и няколко години по-късно освободени. Трима други агенти са заловени, но освободени поради липса на доказателства. Яхтата, която те използвали, за да вкарат експлозивите в Нова Зеландия, Оувеа, е потопена от френска подводница, за да бъдат заличени доказателствата. В резултат на скандала френският министър на отбраната Чарлз Херну подава оставка, а директорът на Главната дирекция за външна сигурност Пиер Лакост е уволнен. Няколко дни по-късно френският министър-председател Лоурент Фабиус официално потвърждава участието на Франция в атентата.
Непосредствено след инцидента флотилия от частни яхти отплава за Моруроа в знак на протест и френските ядрени опити са прекратени.
На двадесетата годишнина от потапянето става ясно, че френският президент Франсоа Митеран лично е одобрява атентата. Адмирал Лакост заявява, че смъртта на Перейра тежи на съвестта му.
1973 г.
Провъзгласена е независимостта на Бахамските острови. Денят официално е обявен за Ден на независимостта на страната. Бахамските острови са архипелаг от над 720 острова и 2300 рифа в Атлантическия океан, на югоизток от полуостров Флорида. Площта им е около 13 939 квадратни километра. Заселени са само 20 острова. На остров Сан Салвадор през 1492 г. спира Христофор Колумб.
1962 г.
От Кейп Канаверал, Флорида, е изстрелян първият телекомуникационен спътник “Телстар”. Телстар е и първият сателит, създаден да предава телефонни и високоскоростни данни, а също е и първият частен сателит. Въпреки че официално принадлежи на АТ&Т, "Телстар" е част от многостранното споразумение между тях, Bell Laboratories, NASA, британските и френските пощенски служби с цел установяване на сателитна комуникация. Още в деня на изстрелването си "Телстар" излъчва първата си картина. Две седмици по-късно е предадено първото предаване на живо през Океана, а също и телефонни разговори и факс данни. Същата вечер президентът Кенеди дава пресконференция на живо.
Сателитът е с кръгла форма, с диаметър 88 см, и тежи 77 кг.
1943 г.
Започва Операция "Хъски", началото на съюзническото нахлуване в Италия. Това е една от най-голeмите сухопътни операции за Втората световна война. В нощта на 9 срещу 10 юли 1943 г. съюзническите сили акостират на остров Сицилия. Стратегически, операция "Хъски" постига зададените си задачи – силите на Тройния съюз са изгонени от острова, Средиземноморието е отворено и Мусолини е свален от власт. Операцията отваря път на настъплението към Италия.
1940 г.
Започва битката за Англия през Втората световна война. Около 70 германски бомбардировача атакуват доковете в Южен Уелс. Един от най-важните етапи в ранната част на Втората световна война е Битката за Англия – опитите на германските въздушни сили "Луфтвафе" да вземат надмощие над Кралските въздушни сили. Докато Хитлер няма въздушно преимущество над Англия, не може да проведе сухопътна атака. В началото стратегията на Хитлер е смесено бомбардиране – атака над стратегически обекти, и масов терор с цел психически тормоз на английския народ. Основният проблем на Германия обаче е липсата на адекватно разузнаване, както и доста тактически и стратегически грешки. Въпреки продължилите почти година бомбардировки, Англия удържа битката с цената на близо 1600 загубени самолета, 28 000 умрели и 33 000 ранени.
Битката за Англия става легенда най-вече като първата загуба на Третия райх. Тази загуба повдига духа на Съюзническите сили и ясно показва влиянието на въздушните сили при водене на бой.
1940 г.
1925 г.
В град Дейтън, САЩ, започва знаменитият съдебен процес “Еволюцията на съд: щатът Тенеси срещу Джон Т. Скоупс” (“Маймунският процес”) срещу учителя по биология Скоупс, който преподавал еволюция в разрез със законите на щата.
Джон Скоупс е роден на 3 август 1900 г. в град Дейтън, щата Тенеси. На 25 май 1925 г. срещу него е повдигнато обвинение за нарушаване на т.нар. Закон на Бътлър, според който се забранява в училищата да се преподава “всяка теория, която отрича историята за Божественото начало на човека, тъй както е речено в Библията, и наместо това да учи, че хората са произлезли от по-низши същества” . Авторът на закона е фермерът Джон Бътлър.
През 1925 г. Американският съюз за граждански права обявява, че ще спонсорира съдебен процес срещу закона, за да се подложи на тест доколко той е конституционен. Джон Скоупс се съгласява срещу него да бъде повдигнато обвинение за нарушаване на закона. Той е подкрепен и от група местни бизнесмени, които смятат, че този процес ще привлече внимание към града им. Адвокатите на Скоупс посочват, че макар законът за забранява преподаването на еволюцията, законите на щата задължават учителите да използват книгата Градска биология, в която една от главите се отнася до еволюцията.
След 11 дена съдебни заседания, на 21 юли 1925 г. Скопус е признат за виновен и е осъден да плати 100 долара глоба. Въпреки това отзвукът от процеса е огромен – над 100 вестника от страната и дори няколко от чужбина следят процеса ежедневно. “Таймс” описва делото като “нещо средно между цирк и свещена война”. Всичко това донася така търсената от местните бизнесмените публичност, което става повод за слухове, че това е главната цел още от самото начало.
Законът на Бътлър е отменен през 1967 г., когато пенсиониран учител се оплаква, че законът нарушава правото на свобода на словото. Страхувайки се от още едно юридическо фиаско, властите на Тенеси отменят закона.
1913 г.
В Долината на смъртта, Калифорния, е отбелязана температурата 134 градуса по Фаренхайт, или приблизително 56.7 градуса по Целзий. Това е най-високата температура, измервана в САЩ, и на второ място в света.
Долината на смъртта се намира на югоизток от планината Сиера Невада. Бедуотър (Лоша вода), най-ниската точка на долината, се намира на 86 метра под морското равнище – това е и най-ниската точка в Северна Америка. В него се събира вода от околните извори, но поради високата концентрация на сол тя не може да се пие – оттам произлиза и името. Долината на смъртта е едно от най-горещите места на земята. В долината падат едва 50 мм дъжд годишно, и по време на по-интензивните валежи се получават наводнения, тъй като сухата почва не може да адсорбира такова количество вода.
Мястото с най-висока средна температура е Далолската депресия в Етиопия – 34 градуса по Целзий. Най-високата температура – 57,7 градуса по Целзий - е измерена на 13 септември 1922 г. в Ел Азизия, Либия.
1778 г.
Кралят на Франция Луи XVI обявява война на Кралство Великобритания, като спорят за независимостта на американските колонии. Франция подкрепя независимостта им, докато Великобритания е на страната на колонизаторите.
1774 г.
Сключен е Кючуккайнарджийски мирен договор между Русия и Османската империя при село Кючуккайнарджа (днес Кайнарджа), Силистренско. Той слага край на Руско-турската война (1768 - 1774 г.).
Руско-турската война от 1768 - 1774 г. се води между Русия и Турция за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руски войски превземат Азов и град Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турският флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1774 г. руските части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина.
Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.
1499 г.
Първият кораб от експедицията на Васко да Гама се връща в Лисабон. Васко да Гама е роден през 1469 г. в Синиш, Португалия. Открива морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда (1498 г.). Организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града. През 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон през 1524 г. По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и става вицекрал на Португалска Индия през 1524 г.
1212 г.
Един от най-жестоките пожари в Лондон изпепелява голяма част от града.
Пожара започва от района Саутуарк. Силните ветрове бързо го разнасят и той достига до Лондонския мост. По това време мостът вече е каменен и голяма част от него оцелява, но не и къщите около него. Саутъркската катедрала, също е унищожена по време на пожара. Според историците, по време на пожара загиват около 3 000 души.
Като всеки стар град, Лондон е претърпява няколко големи пожара в историята си. Най-старият, за който може да се говори със сигурност, е през 60 г., и след него има още няколко.
Най-големият пожар в Лондон, този от 1666 г. трае цели три дни и изгаря пет шести от града. Този пожар бележи и края на Великата треска, от която за една година умират близо 100 000 души, една пета от населението на Лондон.
По време на този пожар са унищожени 13 200 къщи, 87 църкви, катедралата “Свети Пол”, четири моста, три градски порти, няколко административни сгради, както и редица безценни произведения на изкуството.
Според някои източници пожарът е католически заговор. Един френски часовникар, Роберт Хуберт, е обвинен в предизвикване на пожара и обесен на 28 септември 1666 г., макар по-късно да става ясно, че той пристига в града цели два дни след пожара.
На тази дата са родени:
1943 г.
Роден е тенисистът Артър Аш. През 1993 г. става първият чернокож тенисист, победител в тенис турнира "Уимбълдън".
1942 г.
Роден е американският рок музикант Рони Джеймс Дио. Той е певец, композитор на рок, хард рок и хеви метъл музика и един от най-великите и влиятелни вокали. По време на 53-годишната си активност е вокалист на групите Елф, Рейнбоу, Блек Сабат, Дио и Heaven & Hell. Умира на 16 май 2010 г. от рак на стомаха.
1920 г.
1919 г.
Роден е Пиер Гамара - френски писател. Пише публицистика и литературна критика ("Аз чета за всички", 1980 г.). Автор е на стихосбирките: "Ескизи на проклятието" (1944 г.), "Песен за Араската крепост" (1951 г.), "Песен за любовта", на романите "Деца на нищетата" (1950 г.), "Среднощни петли" (1950 г.), "Жената и реката" (1951 г.), "Сирените на “Сен Лазар" (1951 г.), "Розали Брус" (1953 г.), "Жената на Симон" (1961), "Пиренейска рапсодия" (1963 г.), "Тулузките потайности" (1967 г.), "Злато и кръв" (1971 г.), "Седемдесет и два слънчеви дни" (1975 г.), на сборника с новели “Ръцете на хората" (1953 г.) и др.
1915 г.
Роден е Сол Белоу – американски писател, лауреат на Национална награда за най-добра книга през 1953 г. и 1964 г., и на Нобелова награда за литература за 1976 г.
Издава повестите: "Човек между небето и земята" през 1944 г., "Хвани мига" през 1956 г.; романите: "Приключенията на Оджи Марг" през 1953 г., "Хендерсън, заклинателят на дъжда" през 1959 г., "Херцог" през 1964 г., "Планетата на мистър Самлър" през 1969 г., "Дар от Хумболт" през 1975 г., "Зимата на професора" през 1982 г. и други.
1902 г.
1915 г.
Роден е Курт Алдер – немски химик органик, доктор по философия. Лауреат е на Нобелова награда за химия през 1950 г. (съвместно с О. Дилс). Получава образование в Берлинския и в Килския университет.
От 1930 г. до 1936 г. е преподавател по химия в университета в Кил, а от 1936 г. до 1940 г. ръководи научноизследователския отдел на фирмата "И. Г. Фарбениндустри" в Леверкузен.
От 1940 г. е директор на Химическия институт към Кьолнския университет. През 1928 г. заедно с О. Дилс открива, а след това разработва, основите на диеновия синтез, има изследвания в областта на стереохимията, полимеризацията и други.
1902 г.
Роден е Николас Гилен Батиста – кубински поет и общественик. Поетичните му цикли "Мотиви от съня" от 1930 г. и "Сонгоро Косонго" от 1931 г. са посветени на живота на кубинските негри. Пребиваването му в Испания през 1937 г. намира отражение в поемата "Испания", в която се обявява срещу фашизма и в защита на републиката. Цикълът "Всички песни" от 1947 г. е посветен на борещите се за независимост народи от Латинска Америка и Куба. От 1954 г. до 1959 г. е в емиграция. През 1958 г. публикува стихосбирката "Всенародният гълъб". През 1961 г. е избран за председател на Съюза на писателите и художниците на Куба.
1867 г.
Роден е Макс Баденски - наследник на баденския престол, райхсканцлер на Германия от 1918 г. По време на Първата световна война настоява за ограничаване на териториалните претенции на Германия и провеждане на частични реформи, които да предотвратят избухването на революция. На 3 октомври 1918 г. е поставен начело на псевдолиберално правителство, чиято главна цел е спасяването на монархията. Правителството му съществува до Ноемврийската революция през 1918 г.
1856 г.
Роден е американският изобретател Никола Тесла (1856 - 1943), хърватин по произход. Получава образование във Висшето техническо училище в Грац и в Пражкия университет от 1875 г. до 1880 г. Работи като инженер в Будапещенското телефонно дружество до 1882 г. и в компанията “Едисон” в Париж от 1882 г. до 1884 г. Емигрира в САЩ през 1884 г. работи в заводите “Едисон” и “Уестингхаус”. През 1888 г. дава строго научно описание на същността на явлението въртящо се магнитно поле. Същата година патентова многофазни електрически машини (сред които асинхронен електромотор) и система за пренасяне на електроенергия чрез многофазен променлив ток. Чрез използването на двуфазна система, която Тесла смята за най-икономична, в САЩ са пуснати много промишлени електросъоръжения, сред които и Ниагарската водна електроцентрала през 1895 г. През 1891 г. изобретява първия електромеханичен високочестотен генератор и високочестотен трансформатор. Работи върху безжичното предаване на сигнали от 1896 г. до 1904 г. Под негово ръководство в щата Колорадо през 1899 г. е построена радиостанция с мощност 200 kW. Тесла конструира редица радиоуправляеми самоходни механизми, наречени от него “телеавтомати”. След 1900 г. патентова изобретения в различни области на техниката (електромер, честотомер, различни усъвършенствания в радиоапаратурите, парните турбини и други). През 1917 г. предлага принцип за действие на устройство за радиооткриване на подводни лодки.
1831 г.
Роден е Камий Жакоб Писаро – френски художник, един от създателите на импресионизма. От 1855 г. до 1861 г. следва в Академията на Сюиз в Париж. Повлиян е от Дж. Констабъл, К. Коро, Ж. Ф. Миле.
През втората половина на 80-те години попада под влиянието на неоимпресионизма. Автор е и на рисунки, акварели, офорти и литографии. Има решаваща роля за обединяването на импресионистите, близък е до ляворадикалното политическо движение.
1509 г.
Роден е Жан Калвин - представител на Реформацията, основател на калвинизма. Получава богословско и юридическо образование. Под влияние на М. Лутер се присъединява към протестантството и през 1533 г. се отрича от Католическата църква. Поради преследванията на протестантите във Франция, избягва в Швейцария през 1534 г. и издава в Базел основните си съчинения “Наставление за християнската вяра” през 1536 г., в което излага новото вероучение. Премества се в Женева през 1536 г. Въвежда (заедно с кметството) сурови закони за църковната дисциплина и нравствеността на гражданите, спори с представителите на Реформацията от Берн; изгонен е от Женева, заминава за Страсбург през 1538 г. Завръща се в Женева през 1541 г. и до края на живота си оглавява новото направление на протестантството - калвинизма. Под влиянието на Калвин женевската градска управа приема нова форма на църковната организация, която с някои вариации е приета от калвинистките общини в други страни. С помощта на консисторията, ръководеща църквата и подчинила на себе си светската власт, премахва католическия култ.
Налага крайна нетърпимост към католицизма и към други реформационни течения (особено към анабаптизма), обвинява последователите им в безбожие. По настояване на Калвин противниците на учението му са преследвани и наказвани със смърт.
На тази дата умират:
1919 г.
Умира Николай Лаврентиевич Кладо – руски морски офицер, теоретик и историк. Завършва Морското училище през 1881 г. и Николаевската морска академия през 1886 г. Преподавател е по военноморска история и морска тактика в Морското училище от 1886 г. до 1888 г. и от 1892 г. до 1895 г. В периода 1889 г.-1892 г. служи в Тихоокеанската ескадра. Преподава военноморско изкуство в Морската академия. По време на Руско-японската война от 1904 г. до 1905 г. е началник на отдел в щаба на Тихоокеанския флот. Публикува няколко критични статии против действията на Адмиралтейството, заради което е уволнен през май 1905 г. От 1910 г. е професор по стратегия в Морската академия. Генерал -майор от Адмиралтейството през 1912 г. Участва в написването и редактирането на “Военна енциклопедия” и “История на руската армия и флот”. От март 1917 г. до юли 1919 г. е началник на Морската академия.
1915 г.
Умира Важа Пшавела (псевд. на Лука Павлович Разикашвили)- грузински поет и писател. Автор е на 36 поеми, около 400 стихотворения, на пиеси, разкази, на публицистични и критически статии.
1913 г.
Умира Миколаш Алеш – чешки живописец и график. Продължава традициите на Й. Манес. Учи в Пражката художествена академия от 1869 г. до 1875 г. Създава картини по теми от чешката национална история ("Срещата на Иржи от Подебрат с Матиаш Корвин", 1878 г.), рисува стенописи във фоайето на Националния театър в Прага от 1880 г. до 1881 г., графични серии, между които илюстрации към народните песни.
1912 г.
Умира руският генерал Николай Столетов, герой от Руско-турската война (1877-1878).
Командир е на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд (на генерал-майор Валериан Дерожински). Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. срещу Западната османска армия. Заменен е на шипченската позиция от генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Командир на Българското опълчение до края на военните действия.
1559 г.
Умира Анри II - френски крал (1547 - 1559 г.) от династията Валоа. При управлението му продължават войните на Франция за обединение на всички френски територии. Преследва хугенотите, а през 1559 г. издава едикт за смъртно наказание на еретиците. Съюзява се с немски протестантски князе и воюва срещу император Карл V. През 1559 г. в Като Камбрези подписва мирен договор, в резултат на който приключват Италианските войни. Умира след нещастен случай при рицарски турнир.
138 г.
Умира П. Ений Адриан – римски император от династията на Антонините. Той управлява в периода 11 август 117- 10 юли 138 г. Реформира администрацията; покровителства литературата и изкуствата. Посещава лично много области на Римската империя, като оставя паметници. По време на управлението на управлението му Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Посещава 2 пъти долнодунавските земи (118 г.; 123 - 124 г.); укрепва отново (след Траян) Дунавския лимес.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.