185-годишна църква на българския майстор Колю Фичето заплашва във всеки един момент да се срути.
Храмът „Св. Николай” се намира в разположената амфитеатрално стара градска част в Търново, върху склон с голям наклон. Заради наклона и денивелацията южната страна на църковната сграда вече е започнала да поддава. Ако не се вземат спешни мерки, сградата, която е и паметник на културата, може във всеки един момент да се срути и да повлече след себе си намиращите се надолу по склона към главната улица жилищни сгради.
„Св. Николай” е една от най-добре уредените търновски църкви.
Запазената дарителска. плоча
Паметникът на Кольо Фичето в Дряново
За реставрацията и има изработени технически планове, дело на професорите Николай Тулешков и Миглена Прашкова, специалисти по опазване на културно-исторически паметници. Те са одобрени от местната община, откъдето има издадено и разрешение за строеж. За реставрацията на храма ще са необходими около 2,8 млн. лв. Които обаче на този етап няма откъде да дойдат. Свещеноиконом Славчо Иванов вече е изпратил писма до различни институции с молба за помощ. Инициирана е и национална дарителска кампания. Самата строителна дейност по реконструкцията на сградата заради наклона и денивелацията ще бъде истинско предизвикателство за изпълнителите. Ще трябва да се разбие подът, за да бъдат поставени нови фундаменти, да се отлее плоча, със скеле да се подпре куполът, да се поставят устойчиви носещи колони и да се поднови покривът.
История
Църквата „Св. Николай” има богата и интересна история. Строителството й започва през 1834 г. и първоначално е поверено на търновския майстор Иван Давдата. След това обаче поради неизвестни причини майсторът се отказва и храмът е завършен две години по-късно от Уста Колю Фичето. Всъщност именно тази църква е „изпитната дипломна работа” на младия строител, след което той получава правото да се нарича „майстор”. Мястото на което е изградена църквата, също не е случайно. То е избрано така, че християнският храм да се издига над съществуващите тогава в Търново общо 31 джамии. По своята типология „Св. Николай” представлява ниска трикорабна базилика с размери 37 метра дължина и 17 метра ширина. Осветена е официално на 6 декември 1836 г., на празника на своя патрон. Седем години след откриването - през 1843 г., тук е открито първото българско взаимно училище в старата българска столица. То било с 2 отделения, за момчета и за момичета. На 4 юли 1848 г. в Търново избухва пожар, който унищожава 600 къщи, 400 дюкяна, 7 хана, 1 джамия и църковното училище при храма „Св. Николай”. Заможният търновец хаджи Минчо Цачович дарява 60 хил. гроша за построяването на втора училищна сграда. Откритата паметна плоча и изписани върху нея имената на дарителите на тази втора сграда е открита и е вградена заедно с имената на дарителите и на третото неделно църковно училище, изградено в наши дни, през 1995 г.
Две години след откриването на първото училище в църквата е основан и първият църковен хор в града. Доста по-късно, през 1872 г., е издигната и нейната камбанария.
Паметник
Историята на храма на Фичето продължава и след Освобождението. През 1879 г. тук се събират над 300 депутати от Първото Велико учредително народно събрание, които провеждат четири предварителни заседания преди официалното откриване на новия български демократичен парламент. А през 1913 г. църквата „Св. Николай” е обявена за катедрален храм.
Наред с искането за спасяване и реставрация на старата църква свещеноиконом Славчо Иванов и хората около него са подали необходимите документи и в Министерството на културата за промяна в статута на сградата и тя да бъде призната за паметник на културата не от местно, а от национално значение.
Била е боксова зала и архив на милицията
Църквата „Св. Николай” не е единствената сграда с религиозно предназначение, дело на майсторлъка на Уста Колю Фичето, изградена в старата част на Велико Търново. В района близо до мястото, където се е състояло Великото учредително събрание, и до османския кауш, в който Левски прекарва една нощ по пътя си за София, тъне в руини църквата „Св. Спас”. Тя е построена през 1862 г. и е разрушена от земетресението през 1913 г. По времето на комунизма сградата е превърната в боксова зала. След това там са се провеждали събрания на ОФ и се е съхранявал архивът на Народната милиция. Само на метри от „Св. Спас” се намира третата църква на Фичето - „Св. св. Константин и Елена”. Повече от четвърт век тя бе „опакована” с ръждясало метално скеле и напразно очакваше да бъде реставрирана. Технически проект за реставрацията й има, но пари за реализирането му няма. Преди няколко години скелето беше отстранено и бе извършен ремонт на покрива на църквата. Но средства за по-сериозни ремонти и досега така и не бяха намерени.
Тагове: