Реставрирана е творбата на Радомир Мандов „Великият архиерей“ (вляво), готов е и ликът на свети архангел Михаил.
Поредното преосвещаване на църквата „Възнесение Господне“ извърши старозагорският митрополит Киприан, който не пропусна да изкаже благодарността към пожелалия да остане анонимен дарител.
Казанлъшката художничка Радостина Павлова е обновила иконите от царския чин.
Храмът се оказа малък за придошлите от различни места богомолци, които поздравиха д-р Жанета Михова и приятелката й Мария Истаткова за огромната им енергия през последните няколко години в обновяването на каменната черква и реставрацията на стенописите и иконите. Двете жени, чиито родови корени са от Опълченец, изразиха благодарността си към щедростта на пожелал да остане анонимен ктитор, който финансирал повечето от възстановителните дейности.
С негово съдействие и с благословията на старозагорската митрополия е била избрана за реставрацията казанлъшката художничка Радостина Павлова, която след стенописването на олтарното пространство се е заела със зографията в молитвения салон и вече е завършила образа на архангел Михаил. Възстановен е в първоначалния си блясък и образът на Великия архиерей, дело на стария майстор Радомир Мандов (1883-1947), който е сред най-известните ученици на професор Иван Мърквичка.
Този стенопис оцелял по чудо през десетилетията немара само защото бил прикрит от владишкия трон. За ценността на изображението първи се произнесли майсторите реставратори Стефан Аенски и Вацлав Копецки, които изпаднали в истински възторг от находката. По думите им тя била сред най-добрите работи на зографа и при всички случаи трябвало да бъде запазена, припомни работилата в областта на икономиката Мария Истаткова минути след като в небето на село Опълченец полетяха три бели гълъба, а момиченце в народна носия изпя „Лале си, зюмбюл ли си“.
Мария и приятелката й, кардиоложката от Пловдив Жанета Минева, пестеливо разказват за състоянието, в което е бил храмът допреди три години: полурухнала била камбанарията; без език висяла камбаната (отлята по специална технология със златна пара в сплавта в пазарджишка комбанолеярна); течове от покрива започнали да унищожават образа на Бог Саваот, а неизвестни мародери задигнали една от големите икони от царския чин…
Почти десетилетие църквата си нямала енорийски свещеник, разказва д-р Минева, която при преглед на църковните книжа открила името на дядо си.
Строителството на църквата продължило години наред. Основния камък положили през 1908 г. За градежа докарали камъни от далечна кариера, където им издялали и високите по 3 метра мраморни колони за притвора. Според легендата в стените на черквата вградили за якост сянката на 9-годишно момченце, което месеци по-късно починало от невярна болест. На фасадата личи годината 1911-а, но документите твърдят, че освещаването е станало 12 години по-късно, на 7 май 1923 г., от тогавашния митрополит Павел. На владиката се наложило след време да прави преосвещаване, защото през 1928 г. чирпанското земетресение събаря камбанарията и се наложило майстори да я зидат отново.
През този период са рисувани основните икони, като на почти всички художникът е изписал имената на дарителите – местни хора, които през 1925 г. продали реколтата си, за да бъде черквата им в съответствие с каноните. Местните разказват, че стените били зографисани, но преди 3-4 десетилетия при козметичен ремонт всичко било вапцано варварски с латекс, по чудо е оцеляла една от фреските.
През 2019 г. от Дирекцията по вероизповеданията били отпуснати 10 000 лв., с които бил излят бетонов пояс на камбанарията, а със средства, събрани от дарители, подменили част от дограмата, разказва съпругът на Мария Пламен Истатков, бивш офицер от Българската армия и един от създателите на уникалния български радиосмутител „Стършел“.
Поставени били нови носещи дървени греди за старата камбана, монтирана била метална „шапка“, като преди това преместили щъркеловото гнездо на специално доставен от ЕвН стълб в близост до църквата.
Бита е сонда; изкарана е вода; дарител оборудвал система за капково напояване; изрязали няколко стари черници в двора; за новата градинка се грижи местна женица, която по съвместителство при нужда удря и 700-килограмовата камбана, защото новоназначеният свещеник отец Костадин живеел в село Градина и отговарял за още няколко църкви в енорията.
Заради невписването на църквата в регистъра за недвижимите паметници на културата нямало възможност да кандидатстват за пари от ЕС, но в крайна сметка двете енергични жени стигнали да щедър дарител, който финансирал богоугодното им начинание.
Мария и Жанета се надяват зографията в храма да стане факт през следващите няколко месеца. Това е трето освещаване на църквата след изграждането й през 1911 година: първите две извършил някогашният старозагорски владика Павел: през 1923 година и през 1928-а, когато чирпанското земетресение срутило камбанарията и се наложило местни майстори да я зидат отново.
Левски обрал местния бей
Оказало се, че в библиотеката са оцелели ръкописни документи от далечната 1899 г., когато селото се е казвало Асъкарово. Според местната легенда точно от това село дошли златните лири, с които е била закупена печатарската машина, на която Любен Каравелов отпечатва в Букурещ част от броевете на вестниците „Свобода“, Независимост“ и „Знаме“. Лирите, около 800 броя, били отнети от асъкаровския бей Асан Коруто с личното участие на Дякон Левски, разказва записан през 1963 г. спомен. Печатарската машина с марката „Кайзер“ била закупена в Белград и откарана в Букурещ.
В онези времена българите работели в чифлика на бея, след освободителната Руско-турска война получили правото да изкупят земите му. Хората били бедни, едва свързвали двата края, но решили, че имат нужда от храм, един от тях, някой си дядо Дойно, дарил 2 дка за двор.
Тагове: