Акад. Георги Марков: Димитър Благоев е личност с принос не само в политиката, но и в нашия национален живот

Акад. Георги Марков: Димитър Благоев е личност с принос не само в политиката, но и в нашия национален живот
14 Юни 2021 | 09:00 | Агенция „Фокус“
Снимка: Институт за исторически изследвания
Историкът акад. Георги Марков в интервю за
Агенция „Фокус“ по повод 165-ата годишнина от рождението на Димитър Благоев.
Фокус: Акад. Марков, навършват се 165 години от рождението на основоположника на социалистическото движение в България Димитър Благоев. Можем ли да кажем, че значението на Димитър Благоев като личност в нашата история е чисто партийно?
Акад. Георги Марков:Не. Благоев е личност с принос не само в политиката, но и в нашия национален живот. Знаете, че той произхожда от село Загоричане, Македония. Димитър Благоев е нападан от политици като Васил Радославов, но всъщност той отстоява българщината в Македония. Освен това той не е съгласен с поддържането на войнишкия метеж през есента на 1918 г. Димитър Благоев отказва на Стамболийски да подкрепи това, което наричахме преди 1989 г Войнишко въстание. Казва, че няма да имаме по-добра съдба, ще ни окупират и сърби, и гърци и така нашия народ ще пострада.
Фокус: Какво е било мнението на Димитър Благоев за Септемврийското въстание?
Акад. Георги Марков:Благоев се обявява против авантюрата, наречена Септемврийско въстание. Тя е подготвена и организирана от „младите“ Васил Коларов и Георги Димитров, но той знае, че тя е предварително обречена. Тогава Димитър Благоев е болен, но е с ума си и е против тази авантюра. Вследствие на Септемврийското въстание Комунистическата партия е забранена. Благоев е твърде различен от по-късните Димитров и Коларов. Той е всъщност един социал-демократ. През 1919 г. приема партията да стане секция на Третия интернационал - на Коминтерна и да се нарича комунистическа, но това не го прави комунист, както по-младите Коларов и Димитров. Той е преди всичко българин, който не се увлича толкова в интернационализма, както своите ученици.
Фокус:Споменахте, че Димитър Благоев е роден е в село Загоричане, Костурско. Какво е било отношението му по македонския въпрос?
Акад. Георги Марков:Разбира се, Димитър Благоев поддържа тезата на Втория интернационал, че бъдещето на националните държави е в основаването на Федерация и по-специално на Балканската федерация. Той е смятал, че на Балканите е възможна федерация, за да се избегнат войните. Неслучайно Димитър Благоев се обявява първоначално против Балканската война. Той смята, че тя не е средство за решаване на българския национален въпрос. В неговото съзнание присъства този интернационализъм, но не прекалено, както при Коларов и Димитров. Той смята, че българите трябва да се обединят под обща стряха, но идеята му е била тази България да бъде част от Балканската федерация. Една идея, която после се оказва утопична.
Фокус:Има ли опасност нашите македонски събратя да посегнат и на личността на Димитър Благоев предвид неговия произход?
Акад. Георги Марков:Те вече посягат върху Благоев. Посегнаха и върху Георги Димитров, на Симеон Радев и на другите видни българи от Македония.
Георги Димитров е роден в село Ковачевци, Самоковско, но родителите му са от Разложко. И на него посегнаха. Посягат на всичко, което е българско, включително превеждат на „майчин език“ Вапцаров, Смирненски и Талев без да се съобразяват с изявата на авторите приживе.
Деница КИТАНОВА
Сподели:
© 2021 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
3 Юни 2021 | 15:00 | Радио „Фокус“
Агенция "Фокус"
Агенция "Фокус"
Агенция „Фокус“ по повод 120-ата годишнина от рождението на патриарх Кирил.
Фокус: Акад. Марков, навършват се 120 години от рождението на патриарх Кирил. Какво е значението му за българската история?
Георги Марков: За мен Кирил не е само църковен деец. Възприемам го като учен и колега историк. Той е действителен член на БАН. Написал е много трудове, особено по днес спорния за някого Македонски въпрос. Проявява се още като митрополит. Има собствено мнение в Светия синод, което се чува от неговите синодални старци. Той е бил ценен като духовник и интелектуалец, защото е от малко пишещите представители на висшия клир. Преди всичко го ценя като учен. Живял е в една много трудна политическа среда. В един преход от царството България към тоталитарната Народна Република България и в едно тоталитарно общество неговият глас пак се е чувал за църквата. Той до голяма степен опазва църквата от репресии, когато става патриарх.
Фокус: Той има главна роля за спасяването на българските евреи. Отдаваме ли му дължимото днес?
Георги Марков: Определено като Пловдивски митрополит е основната опора на митрополит Стефан Софийски. Той лично се явява пред тогавашния началник на полицията и му казва, че ще застане на релсите, но няма да допусне вагоните да тръгнат към лагерите на смъртта. Това изиграва голяма роля. Появата му сред евреите, които са били събрани и отчаяни, защото ще бъдат депортирани, им дава вяра, че те няма да бъдат погубени. Това се отбелязва в известните истории за геноцида. Винаги, когато се пише за България и геноцида, се отбелязва ролята на висшето духовенство, включително и на Митрополит Стефан и митрополит Кирил. Той проявява силата и характера си, а самата му личност, която е твърде влиятелна за онова време, изиграва роля за спасяването на българските евреи.
Фокус: Споменахте, че е живял в прехода между царска България и тоталитарната власт. Какви са били отношенията му с комунистическата власт?
Георги Марков: За него е изтекла информация, че е бил съученик на Вълко Червенков. Това е повлияло на избора му за патриарх. По време на избора е имало и още един сериозен кандидат в лицето на Паисий. Самият избор в онези на тоталитарната държава за мен е един успех за Българската православна църква. Смятам така, защото начело на църквата застава човек със собствено мнение, който успява да прекрати репресиите на свещениците след 9 септември 1944. Тези репресии се вихрят първите две-три години след 9 септември. Патриарх Кирил успява да въведе своеобразно разделение на църквата от държавата. Разбира се, тоталитарната държава е навсякъде, но в Болшевишка Русия няма разрушени черкви. Има служби в храмовете по време на големите празници. Вярно е, че „Александър Невски“ тогава беше обкръжен от милиция и не се допускаха пряко граждани да влизат в сградата, но си имаше църковен живот. Това се дължи преди всичко на патриарх Кирил. Той убеждава тогавашните ръководители на държавата, че не е добре да се намесват в църковните канони и ритуали и да не си позволяват да ги променят. Някои партийни секретари са стигали до там на Богоявление да се хвърля вместо кръст – петолъчка. Това е нарушение на църковния канон. Имало е такива случаи, но патриарх Кирил е успявал да се справи с тях.
Деница КИТАНОВА
3 Януари 2021 | 12:00 | Агенция "Фокус"
АКЦЕНТИ

Related Keywords

Bulgaria ,Plovdiv ,Macedonia ,Paisiy ,Veliko Turnovo ,Macedonian ,Bulgarian ,Dimitar Blagoevgrad ,Wolf Tchervenkov ,Denitsa Kitanova ,Alexander Nevski ,Bulgarian Orthodox Church ,National Republic Bulgaria ,George Branded ,Historian Academician ,Macedonian Issue ,Holy Synod ,Kingdom Bulgaria ,Bulgarian Jews ,Definitely As Plovdiv Metropolitan ,Metropolitan Stefan Sofia ,Metropolitan Stefan ,Metropolitan Cyril ,Patriarch Cyril ,Bolshevik Russia ,Новини ,Институции ,Политика ,Икономика ,Финанси ,Национална сигурност ,Полиция ,Здравеопазване ,Общество ,Култура ,Трафик ,Световна криза ,Европейски съюз ,Балкани ,பல்கேரியா ,மாசிடோனியா ,மஸெடோநியந் ,பல்கேரியன் ,பல்கேரியன் மரபுவழி தேவாலயம் ,பரிசுத்த சினோட் ,பல்கேரியன் ஜ்யூஸ் ,பெருநகர சிரில் ,தேசபக்தர் சிரில் ,