Аязмо край село Тракиец оживява в нощта срещу 25 юли. Счита се, че който преспи там и пие от водите му, може да се изцели, каквато и болест да има. Местните вярват, че помощта идва от Света Анна - майката на Богородица, чието Успение църквата чества именно на този ден.
Още по-любопитен е феноменът, при който водата във водосборния басейн 2 на 2 метра под чешмата се въздвижва на празника. Такъв феномен е описан само в Библията в къпалнята Силоам в Йерусалим, където ангел Господен слизал и раздвижвал водата, правейки я лековита. Слепите и сакатите, които влизали в този момент, прохождали и проглеждали.
Край извора се прави водосвет и курбан по стародавна традиция. Десетки миряни се събират от близките села и Хасково и нощуват направо на земята. „Идват и хора от страната или чужбина, за да благодарят за зачеване или получено изцеление. Аз лично съм правил кръщенки точно на параклиса над аязмото по желание на родителите, защото рожбата им е била измолена именно там“, разкри пред „Телеграф“ отец Никола (виж повече в карето).
Всъщност всеки, дошъл на мястото, може да чуе невероятни истории за силата на водата и Бога от хора, получили помощ. Местни хора разказват, че преди време от Първомайско дошло младо семейство с 5-годишното си момченце. Родителите споделили, че детето имало проблем с едното око по рождение. С вярата, че ще се излекува, неговите родители го настанили да спи в параклиса над живата вода. Постлали му направо на пода срещу иконата на Света Анна.
На сутринта детето се събудило, а малко по-късно през деня вече виждало.
Преди време покойната вече баба Кера Ванчева свидетелствала, че е присъствала и на едно друго чудо. При него нямо девойче, след като пило от лековитата вода, взело да говори за почуда на всички. Какво точно е станало с него, никой все още няма логично обяснение, още по-малко докторите.
В района за празника на Св. Анна идват да благодарят и много жени, които не са имали деца, но подир православната терапия с молитви и вода от аязмото са се сдобили с рожби. Някои от тях носят и икони за благодарност. Една от тях на Св. Стилиaн - Детепазител се пази в храма, подарена от родилка от Гърция.
Изворът с параклиса, в който има и места за спане, се намира на 1 километър от село Тракиец и на петнайсетина километра от Хасково. Както подсказва името на населеното място, то идва от неговите първи жители - тракийското племе беси. Жреците им знаели много добре къде се намират лечебните енергийни места и именно там разполагали своите поселения. Местност, наречена Аязмото, е имало и по време на Второто българско царство. По-късно след освобождението от османско робство славата на Аязмото се понесла надалече заради чудесата с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна и чужбина.
Самият параклис на извора е построен през 1851 година. Тя е гравирана върху монолитен камък в основата на храма. Прелюбопитен факт е, че това се счита за единствения параклис в България в чест на майката на Богородица - Св. Анна. Местните хора споделят още, че водата там помага целогодишно, но е най-лековита на празниците Св. Дух и Успение на Св. Анна.
„В полунощ на 25 юли в навечерието на Успение на Света Ана чудесата стават, защото тогава водата има своите лечебни свойства. Ако си сляп, ще прогледнеш, ако си бездетен - ще имаш деца”, казват възрастни хора.
Една тукашна легенда реди, че мястото било скрито в гората. За намирането на свещения извор битува следната легенда: "В село Сираково имало семейство, в което жената била сляпа по рождение, но добре се справяла с домакинската работа. Една вечер сънувала ангел, който й казал, че ако иска да прогледне, трябва да отиде в гората край с. Елехче (днешното с. Тракиец), да открие камък, от който извира вода, да прекара нощта край него и непрекъснато да си изплаква очите.
Споделила сутринта тя с мъжа си, но той не вярвал в чудеса и не пожелал да я заведе. Вечерта отново я споходил същият ангел и изрекъл същите думи. И така цяла седмица. Склонил най-после мъжът й - мир да има. Качили се на волска каруца, отвел я в дъбовата гора край селото, намерил изворчето, оставил топли завивки и се прибрал. На следващия ден по изгрев-слънце тръгнал да си я прибере у дома. Останал изумен, когато я видял да го чака на разклона, щастлива и усмихната. Научили хората за стореното чудо. Тръгнали от близо и далеч към извора лек да търсят, болките си да лекуват. Кой как помощ получавал, оставял по нещо край извора за благодарност. Добри хора решили изворчето да запазят чисто и построили над него параклис, нарекли го на Света Анна - покровителка на жените, децата, лечителка и майка на Дева Мария."
И така до ден-днешен мястото се тачи и посещава от много хора, вярващи, че ще им донесе добро здраве. По времето на комунизма селото е било известно с най-големия брой столетници - 13 човека. Което е било световен рекорд при население от само 720 човека. За сравнение днес в София има 69 столетници при население от 1,3 млн. души.
Майката на Богородица закриля родилките
Празникът на 25 юли Успение на Света Анна е известен още като Лятна Света Анна. Според местно предание той бележи края на лятото, както и че на 25 юли жените не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Ако в дома има бременна жена, се следи кой ще е първият гост през деня, защото се вярва, че бебето ще е от същия пол.
Този празник и култът към светицата е особено разпространен в района на Западна България и Родопите. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта.
На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват я с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.
Човек се спаси от тумор
Отец Никола служи в град Хасково в храм „Св. Архангел Михаил“ и в черквите на още 7 села. Той обясни, че за празника на Св. Анна ще има курбан в параклиса край село Тракиец с поне две овци. На самия ден пристигали много хора и правели още дарения. А на въпрос освен за безплодие той самият знае ли и за други случаи на изцеление тук, духовникът отговори следното:
„Има един човек, който всяка година идва, не зная сега дали ще дойде. Той е някъде от Северна България. Предстоеше му операция от тумор. Беше пренощувал на параклиса и се беше мил с вода от аязмото. Оказа се, че операция не е нужда, защото туморът е изчезнал. Оттогава 3-4 години идва, виждам го, но повече не зная“, откровен е духовникът.
Споделя, че сега всичко около святото място е облагородено. „Има голям интерес, защото се оказва, че това е единственият храм в чест на Св. Анна. В последните години се организират поклоннически групи от София и други градове. Една жена дойде чак от Франция насред пандемията от Ковид-19. Осиновила детенце и искала да го кръсти Ана. Търсила храм, но не намерила и дошла чак тук“.
Свещеникът информира още, че в момента набират дарения за ремонт на камбанарията в църквата „Свети Никола“ в село Тракиец.
Тагове: