Парламентите досега си осигуряваха послушание от хората на мандатни длъжности

2656
© Георги Кожухаров
Към момента най-крещящият пример е с мандата на главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС, както и Комисията за защита на личните данни.
Българският институт за правни инициативи предлага на парламента да приеме Единни правила, които да важат за избора на всички независими държавни органи, в които се избират представители от парламентарната квота, като гарантират прозрачност и обективност. Заглавието е на "Дневник".
Уважаеми дами и господа народни представители,
В рамките на 45-тото Народно събрание изпратихме предложенията си за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Поради краткият живот на това Народно събрание не остана време да бъдат направени по-съществени промени в mравилника, чрез които да бъде създадена една наистина прозрачна и предвидима процедура за провежданите от НС избори на лидерските позиции в държавата.
В тази връзка, изпращаме на Вашето внимание отново предложенията си, като се надяваме, че 46-тото НС ще съществува достатъчно дълго, за да ги обсъди и евентуално приеме, както и за да проведе важни избори на управлението на органи, които са с отдавна изтекъл мандат (например инспектори и Главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет).
По Конституция българският парламент не само пряко изразява суверенитета на народа чрез предоставената му законодателна инициатива, но има и
решаваща роля за ефективното разделение и взаимно въздържане на трите власти в страната. Най-важният инструмент за това са правомощията на парламента, самостоятелно или на квотен принцип с други институции, да избира и назначава някои административни ръководители на органи от изпълнителната и съдебната власт. Такива например са инспекторите и Главния инспектор на Инспектората при Висшия съдебен съвет, 11 от членовете на Висшия съдебен съвет (т.нар. парламентарна квота, вж. чл. 130, ал. 3 от Конституцията), управителят на БНБ, управителят на НЗОК, председателя и членовете на Сметната палата, Омбудсмана на РБ и др.
Чрез акта на избор на ръководители или ръководни органи на институции от най-различен порядък и сфера на дейност, Народното събрание оказва значително влияние върху формирането на конкретните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на управлението на тези институции. Процедурата по назначаване на техните ръководители следва да бъде решаващ момент за потвърждаване на интегритета, мотивацията и експертизата на кандидатите за управленски позиции. Подобна процедура е от изключителна необходимост за повишаване прозрачността и следователно доверието в парламента, за възстановяване на диалога между обществото и институциите, за усъвършенстване на демократичния политически процес.
Повече от две десетилетия, обаче,
конституционният модел в Република България не успява да наложи и утвърди единна демократична традиция при тези назначения. Твърде често при процедурите по назначаване не се спазват основополагащи стандарти, на които следва да се опира всяка процедура, свързана с кадруването в публичните институции, а именно:
Публичност
Прозрачност
Обективност
Равнопоставеност
Предвидимост на избора
Отчетност на назначаващия орган
Липсата и неспазването на тези принципи
заплашва ефективността на механизма за баланс между властите в държавното управление и ерозира доверието в парламента.
Българският институт за правни инициативи извършва систематичен мониторинг на изборите на еднолични и колективни органи от страна на Народното събрание в контролните, надзорни и регулаторни органи от 2014 г. насам.
Заключението ни от наблюдаваните над 60 процедури за избор е, че въпреки малките стъпки към повече публичност и прозрачност от 42-то Народно събрание насам, все още процедурите за избор, които извършва Народното събрание страдат от дефицити като липса на прозрачност, на конкурентост, на задълбочен професионален дебат за състоянието на сектора и органа, за който се извършва избор, липса на обособена проверка за почтеността на кандидатите, ограничено включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в обсъждането. Парламентът се проваля да наложи принципите на меритокрацията при изборите, които провежда, и вместо да избира професионалисти в регулаторите,
оставя впечатление, че чрез партийни квоти се създава политическо вмешателство в работата на независимите регулатори.
Досегашните състави на Народното събрание демонстрират пренебрежение и към мандатите на органите, като към момента най-крещящият пример е с мандата на главния инспектор и инспекторите в ИВСС, както и Комисията за защита на личните данни. Европейската съдебна практика описва състояние на изпреварващо послушание (anticipatory obedience) - това е поведение на вземащите решения от името на независими органи, което се ориентира спрямо волята на тези, които трябва да регулират. Такова послушание се осигурява именно чрез
държане в неведение на висшите държавни служители за техния мандат - дали и кога той ще бъде предсрочно прекратен или пък оставен неограничено във времето, какъвто е случаят с Комисията за защита на личните данни.
В духа на описаното от нас е и мнението на Конституционния съд на Република България, който счита, че мандатността е основен стълб на правовата и демократична държава, като това е изрично посочено и в Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на Република България от 2010 г.: "Мандатността е механизъм установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията."
С настоящото писмо, представяме на Вашето внимание ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПОДГОТОВКА ЗА ИЗБОР И ИЗБОР НА ОРГАНИ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (Приложение №1). Тяхната цел е
да се създаде специален раздел в ПОДНС, чрез който да се завишат стандартите при избора на независими регулатори.
Считаме, че обществените очаквания и гражданската енергия в момента поставят пред народните представители в 46-то Народно събрание високата и отговорна мисия да възстановят принципа за разделение на властите и да положат усилия за възстановяване и изграждане на демократичната институционална инфраструктура.
Оставаме на разположение и имаме готовност да окажем експертна помощ на комисията.
Всичко, което трябва да знаете за:

Related Keywords

Bulgaria , ,George Kozhuharov Us Institute ,A National Assembly ,National Assembly ,It National Assembly ,A Constitution Us Parliament ,Cream Office ,Us Institute ,Parliament Be ,Constitutional Courta Republic Bulgaria ,Countrya National Assembly ,George Kozhuharov ,Uniform Regulations ,Chief Inspector ,Most Important ,Republic Bulgaria ,Constitutional Court ,Presentationi Public Disclosure ,Optionali Optional ,Current Law ,பல்கேரியா ,தேசிய சட்டசபை ,அது தேசிய சட்டசபை ,கிரீம் அலுவலகம் ,எங்களுக்கு நிறுவனம் ,பாராளுமன்றம் இரு ,சீருடை ஒழுங்குமுறைகள் ,தலைமை இன்ஸ்பெக்டர் ,பெரும்பாலானவை முக்கியமான ,அரசியலமைப்பு நீதிமன்றம் ,தற்போதைய சட்டம் ,