Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите

5525
© Associated Press
Промените в климата ще оказват все по-голям натиск върху политиката на Балканите. Това прогнозира доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и консултантската компания "Аделфи".
Повишаването на температурите вследствие на глобалното затопляне и замърсяването в региона, посочван в редица доклади като един от световните "центрове" на този феномен, създава риск да се влошат граничните спорове. Лошото управление и голямата зависимост на региона както от въглища, така и от ВЕЦ, може да задълбочат проблемите.
"Климатичните промени ще повлияят на околната среда в региона, икономиките и обществата по сложни начини, докато увеличат и натиска върху политичеките системи. Макар да не са пряка причина за конфликт, те взаимодействат с други източници на натиск, сред които са ръстът на населението, неравното икономическо развитие и ограниченията върху ресурсите," продължава текстът, публикуван в края на април. "Тези предизвикателства могат да се решат само чрез многостранен подход на сътрудничество."
В доклада се отчита, че в региона, чийто климат варира от субтропичен средиземноморски на юг и по крайбрежието до умереноконтинентален, Световната банка очаква затопляне с 4 градуса по Целзий до 2100 г., с 20-50% спад на валежите и 20% увеличаване на сухите дни.
Затоплянето в региона ще повлияе поне в седем области: земеделие и туризъм; енергетика; минно дело; миграция; здравеопазване; речни въпроси; управление на горите.
България не се споменава пряко (освен в контекста на газовата връзка с Гърция и жизненото равнище) в доклада, посветен на Югоизточна Европа. Същевременно страната е изложена на рискове от ефекта на климатичните промени в целия регион, включително заради нарастващата опасност от напрежение, трансформации и конфликти в него.
Как влияят промените
Според доклада изменението на климата увеличава досегашни рискове като ограничаването на достъпа до приодни ресурси и увеличаването на конкуренцията за тях не само в конкретните държави в региона, но и през границите.
Ситуацията се усложнява, тъй като басейните на шест реки и езера са споделени в региона. Освен "свързващият" Западните Балкани с България и Румъния Дунав река Сава и Скадарското езеро между Черна гора и Албания също влизат в тази категория.
Производството на енергия ще стане по-малко ефикасно заради комбинацията от затоплянето и засушаването, което ще увеличи и търсенето на чиста вода. Очакваното зачестяване на бедствията би изложило на риск енергийната инфраструктура и снабдителна верига.
Бедствия и екстремни метеорологични явления може да "влошат политическата нестабилност и да застрашат поминъка на хорта, а това може да е фактор за миграция или поглед към нелегални източници на приходи".
Освен това климатичните промени може да се отразят на производството на храна, а с него - и на цените на продуктите. "Бързо повишаващите се цени на храните на свой ред могат да действат като катализатор за социална нестабилност, съпроводени с насилие протести и безредици."
Западните Балкани разчитат в голяма степен на земеделието и туризма като ключови сектори в икономиката, а те са много чувствителни към климатичните промени.
Също така ще се променят крайбрежните райони, а субтропичният климат ще се измести на север. Това означава и че южните и крайбрежните райони ги очаква по-сухо и горещо лято. В доклада се отбелязва, че част от промените са факт, защото за последните 20 години са се увеличили средните температури с поне 1.2 градуса. Зачестили са и горещите вълни и периодите на суша и пожари.
"Аделфи" и ОССЕ виждат риск климатичните промени и последвалите ги икономически да задълбочат обезлюдяването - както разселването от засегнати райони към други точки в страните, така и емиграцията към ЕС, заради която населението на Балканите е намаляло с милиони жители от края на Студената война насам.
Поне 37 точки, свързани със сигурността
Общо поне на 37 места на Западните Балкани има точки, в които климатичните промени създават риск за сигурността. "Горещите точки на климатична сигурност" са гранични райони, на които иковомически, социални, политически въпроси и (не на поседно място) въпроси, свързани с околната среда, може да създадат проблем между две или повече държави.
Поне 7 са особено проблемни. Освен басейните на реките Сава и Дрин (заради притока Черни Дрин или Църн Дрим в Северна Македония, известен като Дрини и Зи в Албания), като потенциален източник на проблеми в и между държавите с посочени мини (активни или не), планини като Шар и Кораб са в списъка на създаващите рискове, свързани със сигурността, райони, посочени от ОССЕ и "Аделфи". Там е и мина в Северна Македония заедно с планински район по границата между Черна гора и Босна и Херцеговина.
Реките са потенциален източник на проблеми заради наводнения, замърсяване и проблем с енергоснабдяването от ВЕЦ. Замърсяване може да идва не само от действащите мини; като пример е дадена мината за арсеник и хром в Лояне, Северна Македония, край сръбската граница, чието хвостохранилище (мястото, където се съхраняват страничните продукти и силно токсични отпадъци от работата) е незащитено и зле управлявано и създава риск от замърсяване.
Водната и въглищната, произведена в мини в региона, енергия са основна част от микса на страната и всеки проблем с такива мощности създава риск за сигурността, продължава докладът.
Всичко, което трябва да знаете за:

Related Keywords

Bulgaria ,Albania , ,Balkans ,Greece General ,Greece ,Black Drin ,Albania General ,Macedonia ,Serbian ,Savai Drin ,World Bank ,Southeast Europe ,While Country ,Western Balkans ,Romania River Sava ,Black Forest ,More Frequent ,North Macedonia ,Mountains As Shar ,பல்கேரியா ,அல்பேனியா ,கிரீஸ் ,மாசிடோனியா ,சேர்பியன் ,உலகம் வங்கி ,தென்கிழக்கு யூரோப் ,கருப்பு காடு ,மேலும் அடிக்கடி ,வடக்கு மாசிடோனியா ,