Ричард Гренел: Курти сгреши, като не се включи в проекта „Отворени Балкани"

Ричард Гренел: Курти сгреши, като не се включи в проекта „Отворени Балкани“
4 Август 2021 | 10:34 | Агенция "Фокус"
Снимка: Gazeta Express
Тирана. Бившият пратеник на САЩ за диалога между Белград и Прищина Ричард Гренел заяви, че косовският премиер Албин Курти е сгрешил, като не се е присъединил към проекта „Отворени Балкани“. Същевременно американският дипломат определи министър-председателя на Албания Еди Рама като „визионер“, цитира думите му електронното издание на белградския ежедневник
Danas.
„Мисля, че Курти трябва да бъде част от по-широкия балкански диалог, но той не прави това, което е голяма грешка. Мисля, че хората в Косово заслужават да имат работа, но участие в тази дискусия, те няма да могат да бъдат част от нормализирането на икономическите отношения на Балканите“, коментира Гренел в интервю за албанска медия.
Гренел също обясни защо се е върнал на Балканите, след като напусна водещата позиция в администрацията на Тръмп и заяви, че насърчава чуждестранните инвестиции и икономическото сътрудничество в региона, като единствен начин да се гарантира благосъстоянието на всички граждани и да се предоставят повече възможности за заетост на младото поколение.
Той посочи, че визията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за диалога между Косово и Сърбия е свързана със създаването на нови работни места, а идеята е Балканският регион да напредва, защото десетилетия се говори само за политика, без да се постига голям напредък.
„Ето защо искахме да продължим да говорим за икономическото развитие и заетостта на младите хора. Видяхме, че споразумението за нормализиране на икономическите отношения, което стана възможно благодарение на администрацията на Тръмп, беше много плодотворно, но това, което искаме да видим, е продължаването на тези инвестиции и затова съм тук. Вече не работя за правителството, сега съм в частния сектор, търсим възможности за чуждестранни инвестиции на Балканите“, обясни Гренел.
Превод и редакция:
Сподели:
© 2021 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Атина. Вместо да търсят алтернативи и да изнудват Европейския съюз да придвижи преговорите им за членство напред, лидерите на Сърбия, Република Северна Македония и Албания трябва да изпълнят критериите за продължаване по пътя на евроинтеграцията, пише Ставрос Цимас в материал за електронното издание на вестник Kathimerini по повод подписването миналата седмица на споразумения...
3 Август 2021 | 18:49 | Агенция "Фокус"
Агенция "Фокус"
Агенция "Фокус"
Скопие. Зоран Заев, Александър Вучич и и Еди Рама доказаха на целия свят, че Балканите са място, където може да има обединение, а не само разделение, пише Весна Дамчевска в статия за електронното издание на македонския вестник
„Слободен печат“.
Северна Македония, Сърбия и Албания направиха историческа стъпка. С подписите на Зоран Заев, Александър Вучич и и Еди Рама, границите бяха преодоляни - всяка страна запази суверенитета си, но за гражданите на тези три държави те бяха премахнати.
„Отворени Балкани“ даде урок на целия свят, че този регион също е място, където може да има обединение, а не само разделение. За съжаление президентите на Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се включиха в инициативата. За тях миналото беше е по-важно от бъдещето. Те позволиха на балканското буре барут да замъгли картината им и да им попречи да уловят момента в полза на бъдещите поколения.
Отвореността беше символично предадена при преименуването на „Мини Шенген“ в „Отворени Балкани“. От Скопие, град домакин на Икономическия форум за регионално сътрудничество, беше изпратено съобщение, че отвореният регион не е само за Северна Македония, Албания и Сърбия – и други страни са добре дошли. Нашето балканско парче земя е отворено. Колкото повече сме, толкова по-силни сме! Това всъщност е урокът, който научихме от Европейския съюз.
Както беше подчертано на форума, нашите стремежи към Европейския съюз не отслабват. Но твърде много време беше загубено в чакалнята. Ние дори закъсняваме с процесите на регионална интеграция, с процесите, които бихме направили, дори ако станем част от семейството на ЕС.
От друга страна, това дори не е носталгичен вик за обединението на стара Югославия. Това е нова концепция с европейски ценности, за която работихме толкова усилено и в същото време забравихме за собствения си двор. За да работят македонците в Сърбия, те трябваше да преминават през сложни процедури за получаване на разрешения за работа и разрешения за пребиваване. Сега това ще остане зад нас.
Предстои ни огромна работа. Вече няма място за импровизации. Трябва да се създаде интегрирана система за ДДС, така че камионите да могат да преминават, без да спират на границата, да се въведат единни стандарти, да се изготви план за регионална железопътна мрежа и съвместно да се търсят пари, да се направи единен регистър на свободната работна ръка...
Ако направим всичко това, определено нищо няма да бъде същото в Сърбия, Албания или Северна Македония. Ще става все по-добре и по-добре.
Превод и редакция:
Тереза Герова
Прищина. Министър-председателят на Косово Албин Курти определи инициативата „Отворени Балкани“, в която участват Сърбия, Северна Македония и Албания, като усилие на президента на западната ни съседка Александър Вучич да отвори региона за Русия и Китай, съобщава електронното издание на белградския
Blic.
„Отворени Балкани“ е по-скоро Балканите, отворени за влияния от Изтока, особено от Руската федерация и Китай, както и отворени за автокрация, корупция, военни престъпници, противоречащи на европейските ценности на демокрацията и върховенството на закона“, коментира Курти каза пред репортери.
Според него общ пазар не е възможен, докато Сърбия не приеме да се изправи срещу миналото си. Въпреки инициативата Курти увери, че отношенията между Косово и Албания са „братски“, независимо от настоящите обстоятелства.
Превод и редакция:
Тереза Герова
Белград. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че при обстоятелства, когато ЕС няма ясна стратегия за Западните Балкани, регионалната инициатива „Отворени Балкани“ е голяма възможност, надежда и задължение за трите държави да създадат по -добро и различно бъдеще, цитира думите му скопският телевизионен
“Канал 5“.
В статия за белградския всекидневник „Политика“ Вучич по повод проект за регионално сътрудничество, включващ Сърбия, Македония и Албания, каза, че това е първият път, когато е направено нещо добро за целия балкански регион, отбелязвайки, че подписаните документи тази седмица в Скопие са били исторически и че „резултатите им ще бъдат исторически“.
Сърбия, Македония и Албания подписаха в четвъртък споразумения, насочени към улесняване на търговията в региона, създаване на единен пазар на труда и взаимопомощ при извънредни ситуации, а регионалната инициатива, наричана по -рано „мини Шенген“, беше официално преименувана на „Отворени Балкани“.
Вучич, заедно с македонския и албанския премиер Зоран Заев и Еди Рама, подписаха три документа - за разбирателство и сътрудничество за улесняване на вноса, износа и движението на стоки в Западните Балкани, Меморандум за разбирателство и сътрудничество за свободен достъп до пазара на труда и Споразумение за сътрудничество и защита от бедствия в Западните Балкани.
"Европа иска да не създаваме проблеми, често разкъсвани от вътрешни различия", каза Вучич в изявление, подчертавайки, че Брюксел няма "напълно ясна стратегия спрямо Западните Балкани, както и за други европейски територии, които не принадлежат на Съюза “.
Сръбският президент, посочвайки целта и намеренията на инициативата „Отворени Балкани“, заяви, че основателите на ЕС „са знаели, че могат да преодолеят трудната история само ако започнат да се свързват чрез икономиката“ и са срещали опозиция от всички страни, но са успели.
"Сърбите, албанците и македонците са не по -малко умни и ценни от французите, германците, италианците и други, които започнаха изграждането на ЕС чрез Общността за въглища и стомана", каза Вучич.
Той подчерта, че участниците в регионалната инициатива искат да влязат в Европа, но че Балканите без икономически бариери са тяхната „съществена нужда“.
Превод и редакция: Юлиян Марков
1 Август 2021 | 15:35 | Агенция "Фокус"
Скопие/София. Както българската декларация, така и македонската резолюция бяха приети с общ консенсус в националните парламенти и са задължителни за правителствата. Това може да бъде проблем за постигане на решение, може да бъде стимул и може да няма никакво въздействие върху преговорите, казват експерти, цитирани от скопския вестник
”Слободен печат”.
Скопие очаква, че веднага щом бъде сформирано новото българско правителство, то ще започне преговори за премахване на блокадата към ЕС, за предпочитане през септември. На новия кръг разговори с новите събеседници Скопие ще се яви с утвърдени позиции - парламентарна резолюция с червени линии за македонската идентичност и език, в отговор на българската декларация от 2019 г., с която София декларира атрибутите на идентичност на македонците като произлезли от българските.
Твърдението, че македонците са българи и македонският език е само български диалект, се противопоставя на държавната позиция на Македония, че македонският народ е коренно население, с езикова, историческа, културна и религиозна идентичност, а македонският език и неговите диалекти имат свои собствени пространствена и времева приемственост.
Както българската декларация, така и македонската резолюция бяха приети с общ консенсус в националните парламенти и са задължителни за правителствата. Може да бъде проблем да се намери решение, може да бъде стимул, а може и да няма ефект, защото така или иначе почти зависи от политическата воля в София.
Според Симонида Кацарска, директор на Института за европейска политика, македонската декларация е от по -голямо значение за вътрешно ползване в Македония и е добре, че единството е постигнато като първата стъпка в едно общество, преминало през бурен период на компромиси.
„В македонската резолюция няма нищо спорно. Българската декларация е документ с крайни възгледи, с който имаме проблем, независимо дали имаме резолюция в парламента или не. Мисля, че резолюцията е по -важна вътре в страната и е добре, че е постигнат консенсус. Не виждам, че това може да окаже влияние, в смисъл да затрудни постигането на решение с България. "В България е необходима политическа воля за решаване на този въпрос", каза Кацарска пред "Слободен Печат".
Засега в българските медии няма анализи и оценки за въздействието на македонската резолюция върху преговорите между двете страни, приета вчера в парламента по предложение на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с 95 гласа за, един въздържал се и нито един против ... ВМРО-ДПМНЕ повтори, че Резолюцията ясно определя македонските национални и държавни позиции по отношение на македонския език, история и идентичност и ще бъде задължение за това и всяко бъдещо правителство.
„Тази резолюция е механизъм, чрез който всички, правителството, президентът и други институции са длъжни да спазват този обвързващ акт, приет от най -високата законодателна институция. "Резолюцията дава ясни позиции, изградени върху консенсус, но и научна аргументация за това какво може и какво не може да се обсъжда", заявиха от ВМРО-ДПМНЕ.
След 15 август, след формирането на правителството в София, разговорите ще се интензифицират, заяви министърът на външните работи на РСМ Буяр Османи.
„Ако има политическа воля за решаване на този въпрос, който се отразява негативно на позициите на България като цяло, може да се намери начин, а германското и португалското председателство показаха, че има решение. Тези предложения бяха поети от словенското председателство и се надяваме, че след 15 август ще можем да се ангажираме интензивно с евентуален пробив през септември. Не искам да повдигам обществените очаквания. Ние сме конструктивни, готови да влезем в сериозен дипломатически ангажимент, за да преодолеем различията в позициите, заемани от държавата, които за пореден път бяха потвърдени в парламента,“ каза Османи.
Той добави, че е важно да се създаде политическа предвидимост в България, тъй като това се оказа решаващо.
„Очакваше се служебното правителство да не представлява проблем, защото решението за първата междуправителствена конференция трябва да бъде техническо решение, тъй като политическото решение за започване на преговори беше взето от ЕС през март 2020 г. "Но се оказа, че все още е необходимо политическо правителство, така че ще отделя това като първия въпрос, от който ще зависи по -нататъшната динамика на преговорите, въпреки че тези разговори не са прекъсвали със служебното правителство", каза Османи на съвместна пресконференция с колегата му от Косово, Доника Гервала Шварц.
Премиерът Зоран Заев също каза, че преговорите ще бъдат възобновени веднага щом бъде сформирано правителство в България.
Експерти от "Има такъв народ" и Българската социалистическа партия се съгласиха, че РСМ трябва да се присъедини към ЕС, но България трябва да настоява за спазване на Споразумението за добросъседство от 2017 г., заявиха българските медии след срещата между двете партии.
„Разширяването на ЕС е стратегически важно, а българската позиция спрямо РС Македония се основава на решението на парламента, рамковата позиция на правителството и позицията на БАН,“ каза Димитър Гърдев, международен секретар на ИТН.
Той подчерта, че те трябва да търсят по -голяма комуникация със западните партньори и да обяснят позицията на България, защото "това е правилно".
„Най -важното за нас е да видим РС Македония като част от ЕС, а България да бъде заобиколена само от приятелски страни и държави членки. Позицията на България трябва да бъде по -ясно предадена на нашите партньори от ЕС. Имаме подписано споразумение, ясно сме поели задължения и виждаме как се изпълнява споразумението им с Гърция, което те подписаха. На нашите партньори от ЕС трябва да е ясно, че не искаме нищо повече. Не сме поставили нови условия за РС Македония. Всичко, към което се стремим, е записано в Договора за приятелство. България не е направила никакви пречки за присъединяването им към ЕС, не сме задали нищо ново. Единственото, към което се стремим е бързо и активно да изпълняваме своите задължения. - Ще поемем задължението да помогнем на тази страна за ефективно и бързо членство,“ казва Гърдев.
Превод и редакция: Юлиян Марков
1 Август 2021 | 14:32 | Агенция "Фокус"
Скопие. Преди четири години, на този ден, беше подписано Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България. Споразумението бе подписано в Скопие от премиера на тогавашната Република Македония Зоран Заев и тогавашния български премиер Бойко Борисов, припомня скопският вестник
“Денешен“ в материал, представен без редакторска намеса
Споразумението, в съответствие с Конституцията на Македония, е подписано на македонски език, а също така, в съответствие с Конституцията на България, е подписано на български език. Споразумението за добросъседство, приятелство и сътрудничество, чието подписване от Заев и Борисов беше оценено като исторически момент, е замислено като основа за отваряне на перспективите пред двете страни за интензивно и активно сътрудничество в двустранен и многостранния план, насърчаването на транспортните връзки и комуникации, улесняване на митническите и гранични формалности, разпределяне на средства за регионална инфраструктура и трансгранични проекти, улесняване на контактите между гражданите на двете страни и най-важното, силна подкрепа на България за евроатлантическите стремежи на Скопие
Съгласно споразумението е създадена Съвместна македоно-българска комисия по исторически и образователни въпроси, която е провела досега 14 заседания. Последното се проведе на 11 юни и беше третото от планираните пет за тази година, а следващото е през октомври. На последната среща от македонска страна на срещата бяха направени предложения, основани на съвременните разбирания за историческото образование, подкрепени от Съвета на Европа и ЮНЕСКО, които зачитат различни възгледи и тълкувания на миналото и които се оказаха приложими при преодоляване на възникнали спорове от различна интерпретация на миналото (според изданието-бел.ред.). Българската страна отхвърли тези предложения като неприемливи и неприложими. Българските историци, от друга страна, обвиниха македонските колеги, че „категорично отказват да обсъждат конкретна историческа тема“ и че е трудно да се постигне разбиране за Гоце Делчев.
Досега Съвместната мултидисциплинарна комисия е постигнала споразумение за пет исторически личности и три исторически периода.
Четири години след подписването на настоящото споразумение и година и половина от решението на Европейския съвет за започване на преговори, (Република Северна) Македония (РСМ) все още е заседнала по европейския път, този път блокирана от България и нейните претенции за идентичност, език и история (според изданието-бел.ред.).
Междувременно в България бяха проведени на два пъти парламентарни избори. Първият, тази година, проведен на 4 април, не формира правителство, докато вторият, проведен на 11 юли, бе спечелен от партията „Има такъв народ“ от Слави Трифонов, а вчера президентът Румен Радев даде мандат да сформира ново правителство на Пламен Николов от тази партия. Междувременно в София имаше служебно правителство, но разговорите не спряха, но, както многократно е заявявал външният министър на РСМ Буяр Османи, те се фокусираха върху междусекторното сътрудничество между ресорните министерства с цел възстановяване на доверието и създаване на среда, която в миналото е била частично нарушена по някакъв начин. Османи заяви в петък, че след като бъде сформирано ново правителство в София, преговорите ще се засилят след 15 август, за да се направи пробив през септември, без, както той каза, да има основания за повишени обществени очаквания по въпроса.
Междувременно парламентът на РСМ прие Резолюция за определяне на държавните позиции на Скопие в контекста на блокадите на европейските интеграции, в която се формулират „червените линии“ в преговорите със София. Официална София изрази разочарование, че в парламента беше приета Резолюция за македонските „червени линии“ в преговорите със София. Българското външно министерство заяви, че съжалява, че Резолюцията е приета в момент, когато, както се казва, двустранният диалог е започнал да преминава към по -положителна фаза и изрази надежда, че Резолюцията ще бъде публикувана, за да могат те да я анализират и да видят дали тя съответства на Споразумението за приятелство, който страните са подписали.
Македонската информационна агенция (МИА) разговаря с анализатори от С.Македония и България, които оценяват текущата ситуация в македоно-българските отношения, четири години след подписването на Споразумението за добросъседство.
Малинка Ристевска-Йорданова от Института за европейска политика (ЕПИ), попитана от МИА какво е впечатлението четири години по -късно и дали може да се постигне по -добро споразумение, предвид настоящата ситуация, каза, че това не е основният въпрос, а сега е важна добросъвестната реализация на това споразумение.
„След войната е лесно да бъдеш генерал. Разбира се, по -късно може да се каже, че е можело да се постигне по -добро споразумение. Това обаче не е основният въпрос сега. Основният въпрос е добросъвестното прилагане на споразумението, което е от решаващо значение за всяко международно споразумение. „Това, което виждаме сега, е, че споразумението не се прилага добросъвестно, като България злоупотребява с него, за да блокира започването на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС“, каза тя пред МИА.
Анализаторът оценява по отношение на това дали споразумението наистина е основа за постигане на решение на двустранния въпрос, че то е инструмент за налагане на българско решение на двустранния въпрос.
„Досега не съм виждала определение или по -точно определение на "двустранния въпрос". "Двустранният въпрос" е наложен от българска страна, а българското тълкуване на Споразумението е инструментът за налагане на българско решение на наложения въпрос, чрез процеса на европейска интеграция. В момента споразумението е превърнато в негов антипод - инструмент за отричане на идентичността на равноправна страна по споразумението,“ каза тя.
По отношение на неотдавнашните дебати относно включването на българите в Македонската конституция, Ристевска-Йорданова посочва, че проблемът е, че няма дебат или позиция, основана на дебат, а само позицията на министър -председателя.
„У нас имаше научни дебати, публикуваха се публикации за промените, които ще бъдат необходими в Конституцията при присъединяването към ЕС, по време на които бяха изучени най -добрите практики и примери. Не помня да е имало такова предложение. Това е още по -проблематично, тъй като в Рамковата позиция на България няма такова искане за започване на преговори с Македония. Позицията е още по -дразнеща, като се има предвид, че България не изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека относно свободното сдружаване на „македонското национално малцинство“ в България,“ каза тя.
Ристевска-Йорданова оценява, че всички искания, идващи от българска страна, изискват много повече бдителност и властите трябва да се консултират с институциите, научната и широката общественост и да заемат позиция в процедура в съответствие с македонските закони, а нейните представители да се въздържат от бързи изявления, които могат да имат дългосрочни последици.
„В контекста на двустранното споразумение с България, разбира се, трябва да се направи консултация с македонската част от Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, която има най -добрата представа за съвкупността от българските искания относно споразумението (и българските искания се отнасят главно до тези въпроси, няма особен интерес в други части на споразумението). „Нашата част от Комисията досега е показала капацитет по европейски начин да се справи с задача, която никак не е лесна за нея“, каза тя.
Относно очакванията от новото българско правителство и дали тази година може да се направи пробив и по този начин да се проведе първата междуправителствена конференция, Ристевска-Йорданова казва, че не може да имаме по-големи очаквания предвид полярните резултати от изборите и факта, че повечето от партиите повтарят вече известната позиция.
„Българската политическа криза ще продължи и ние не трябва да плуваме в тяхната кална вода. „Трябва да се концентрираме върху консолидирането и завършването на нашата позиция, по -нататъшното лобиране с държавите -членки на ЕС и с вътрешния дневен ред“, каза тя.
Според нея е погрешно страната да се концентрира само върху първата междуправителствена конференция.
„Това е важно, защото преговорната рамка ще бъде представена преди нея - това означава, че тя трябва първо да бъде приета, т.е. България трябва да се съгласи с предложения текст. Нищо друго не се е случило на тази конференция досега. Въпреки това, според португалското предложение, в нашия случай се добавят няколко изявления, които се опитват да задоволят българската страна, да постигнат съгласие относно приемането на преговорната рамка и те вече релативизират съдържанието на предложения документ, каза тя.
Ристевска-Йорданова припомня, че българската страна в рамковата позиция има искания, които се отнасят до Втората междуправителствена конференция, която досега е била фактически старт на преговорите. Така че, посочва тя, всички български искания от позицията трябва да бъдат взети под внимание, защото те са взаимосвързана конструкция, която по същество отрича македонската идентичност.
„И накрая - да напомня, че досега, но особено с новата Методология, преговорите за присъединяване към ЕС отговарят на все по -трудните и сложни условия, поставени от ЕС, а преговори в класическия смисъл. „Ако се позволи на условията за присъединяване да се превърнат в налагане на условия от страна-членка извън определената рамка и в противоречие с ценностите на ЕС, това ще направи преговорния процес абсурден и ще има лоши дългосрочни последици за нас“, казва Ристевска-Йорданова пред МИА.
Весела Чернева, заместник -директор на влиятелния мозъчен тръст на Европейския съвет по външни отношения и директор на офиса в София, каза пред МИА, че е в интерес и на двата народа, българския и македонския, споразумението за добросъседство да види по -добри времена .
„Споразумението за приятелство от 2017 г. е много достоен документ, който трябваше да бъде изпълнен със съдържанието на подписалите го. То трябваше да постави двустранните отношения на преден план: политически“, но и във всички други области, каза тя.
Според нея четири години по -късно почти нищо не е направено по инфраструктура, инвестиции, културен обмен и "заслугата" е и на двете страни. „За съжаление, идеята, че можем да приемаме закони и след това да не ги прилагаме, е много разпространена на Балканите и за съжаление споразумението попада в тази категория,“ казва тя.
По отношение на дебатите за включването на българи в Конституцията на РСМ, Чернева посочва, че когато София говори за правата на българите в Македония, тя трябва ясно да ги посочи като отделна група.
"Друго е да се каже "всички македонци са българи", така че не могат да бъдат малцинство, а това очевидно е абсурдно", каза Чернева.
По отношение на текущото развитие на българската политическа сцена и очакванията дали новото правителство ще направи пробив в преговорите със Скопие тази година, Чернева каза, че новият парламент ще бъде сложен, но най -важен сегмент за промяна на българската позиция.
„В него вече има политически сили, които се опитват да намерят изход от задънената улица - най -вече „Демократична България“ (ДБ), но има и други. В „Има такъв народ“ тонът все още е за намиране на решение,“ казва Чернева.
Тя казва, че въпросът е доколко това ще бъде в дневния ред на парламента и че според нея това не е ясно поради приоритетите относно актуализирането на бюджета, плана за възстановяване, Зеленото споразумение и т.н. …
Държавният глава Стево Пендаровски не очаква големи промени през предстоящия период по отношение на спора с България, като се има предвид, че страната всъщност няма събеседник от българска страна, защото София все още не е сформирала правителство. Нещо повече, не е изключена възможността за трети парламентарни избори в България.
Докато РСМ чака събеседника, кандидатът за премиер на България Пламен Николов излезе със съобщение, че няма да водят политика на конфронтация.
Николов в гостуването си в българската национална телевизия БНТ, в отговор на въпроса дали ще запази настоящата позиция на София към Скопие, подчерта, че ако те съставят правителство, те няма да водят политика на конфронтация.
„В никакъв случай няма да тревожим нашите братя и няма да ги лишим от възможността за тяхното европейско бъдеще по някакъв насилствен начин, или по начин, който се прилага от други балкански страни. Но това не означава, че няма да устояваме националния си интерес. Как точно ще направим това, може би чрез ревизия на споразумението или неговото преразглеждане? Със сигурност няма да е посока на конфронтация, каза Николов.
Превод и редакция: Юлиян Марков
1 Август 2021 | 13:56 | Агенция "Фокус"
Скопие. Лидерът на организацията „Македонска концепция“, или по-точно одиозният й лидер Петър Богоески, се готви да заведе дело срещу премиера на РСМ Зоран Заев за национално предателство заради влизането в „противоконституционен и несанкциониран съюз с други държави чрез Договора за съюз с Албания и Сърбия“, който бе обявен преди два дни в Скопие, предава скопското електронно издание
Magazin.mk.
„Обединена Македония в Обединена Европа!“ - това е императив за всеки македонец. ЕС е единственият шанс през XXI век да обединим Македония! Разчленена е преди повече от век в Букурещ по предложение на България и по заповед на Русия!“ - пише Богоески във „Фейсбук“ и добавя:
„Това може да се реализира, ако границата между Вардар, Беломорието и Пирин падне! Първо, отваряне на Солун чрез надграждане на Преспанския договор, влизане в ЕС през Атина, а с това се обединява и Пирин!
Това е национално предателство и трябва да бъде подложено на наказателно преследване!
„Македонска концепция“ обмисля възможността да заведе наказателни обвинения срещу премиера Зоран Заев за неконституционно и несанкционирано влизане в съюз с други държави и за нарушаване на териториалния суверенитет и цялост на Македония!
Новият закон за защита на държавността ще обхване и предателството с „мини Шенген“, а Зоран Заев ще отговаря за националното предателство! Борбата за Македония никога не спира!“ - написа във „Фейсбук“ Петър Богоески.
Превод и редакция:
Иван Христов
31 Юли 2021 | 18:03 | Агенция "Фокус"
Скопие. Докато Европа мисли за това кога да изпълни обещаното, ние нямаме търпение, трябва да работим, трябва да подобрим живота. Трябва да използваме всеки атом енергия, всеки потенциал на тази наша страна и това наистина се умножава чрез насърчаване на сътрудничеството с всички, каза премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев по повод подписаните споразумения в рамките на сръбската инициатива „мини Шенген“, предава скопското електронно издание
„24 Инфо“.
„Радвам се, че Сърбия и Албания са фокусирани точно като нас, ние сме централно разположени между тези две държави, отворени сме за Косово и БиХ, Черна гора, Гърция, България. Защо ако можем да не чакаме на границата, да го правим. Защо не го направим, ако можем да се справим с летните пожари, земетресения, наводнения и всякакви други бедствия? Защо, ако можем да избираме къде да работим в региона или кой ще дойде да работи, за да осигурим квалифицирана работна сила, да не го правим. Защо не си повишим заплатите, стандартите и други подобни. В крайна сметка всички ние искаме процеса чрез главите или клъстерите за европеизация на страната ни, но всичко, което можем да направим сами, трябва да бъде направено от нас, докато Европа наистина не реши да продължи процеса на европейска интеграция“, отговори Заев на въпроса за очаквания от инициативата, която в Скопие получи новото име „Отворени Балкани“ и европейската интеграция на страната.
Той изрази задоволство, че фокусът на страните от Западните Балкани е върху европеизацията и не само политиците, но и институциите, а Гевгелия, каза той, е мястото, където ще преминат големите газови коридори, което ще допринесе за развитието на града.
„Сега имаме уникална възможност полтиците не само да са приятели, но и другари, докато по-рано дори не си говориха. Имаше кавги, враждебности, а сега едва ли бихте могли да ги видите, а ние сме тук, за да обслужваме гражданите. Освен това Америка се върна към фокуса си, което е прекрасно. Оттук. през Гевгелия. ще преминават големите коридори на новата газопроводна система, втечнен газ, газ от Катар, Америка, Израел от Азербайджан през Трансадриатическия газопровод и др. което като нови енергийни проекти наистина ще промени напълно живота. Нашите инвестиции минават през Гърция. Споразумяхме се и скоро ще бъде обявено стартирането на тръбопровода, който минава през тази област, но това, което е много важно, цялостният икономически растеж и развитие на Гевгелия в тази югоизточна част на страната ни се движат напред, напредък, но нашата задача за всички е да се умножи напредъкът, да бъде още по -голям, още по-видим и по-значим, за да може със сигурност да задържи младите хора тук и да планират живота си тук“, каза Заев.
Превод и редакция:
Иван Христов
Прищина. Косово реагира негативно на инициативата „мини Шенген“, която беше преименувана на „Отворени Балкани“ на срещата в Скопие на лидерите на Северна Македония Зоран Заев, Сърбия Александър Вучич и Албания Еди Рама. Те подписаха договор, който предвижда свободно преминаване през граничите за гражданите на трите страни до 2023 г., единно разрешение за работа за всички страни до 2022 г. и споразумението за съвместни действия в случай на природни бедствия. Инициативата не получава подкрепа от албанската опозиция, докато Черна гора и Босна и Херцеговина, които решиха да не се присъединяват към процеса, отбелязаха съвсем бегло за събитията в Скопие, пише скопското издание
„Слободен печат“.
Косовското правителство заяви в писмено изявление пред медиите на Koha Group, че инициативата „не съдържа визия за региона“ и я нарече „мини Шенген“, въпреки че участниците в срещата в Скопие се отказаха от името.
От кабинета на косовския премиер Албин Курти припомниха, че те не са подкрепили инициативата и през октомври 2019 г. в Нови Сад.
„Нашите възгледи за идеята от Нови Сад, така наречения „мини Шенген“, вече са известни. Инициативата от Нови Сад не беше одобрена от нас и следователно нямахме официална покана за участие в срещата. За нас така нареченият „мини Шенген“ е инициатива без визия за региона. „Предложихме засилване на регионалното сътрудничество от ЦЕФТА в ЦЕФТАИван Христов
31 Юли 2021 | 13:51 | Агенция "Фокус"
Виена/Скопие. Освен хора от Република Северна Македония и региона, които се шегуват с недефинирания проект „мини Шенген“, с този договор между Зоран Заев, Еди Рама и Александър Вучич си направи майтап и сериозен чуждестранен поддръжник на настоящите македонски власти, пише скопското електронно издание
Expres.mk.
Професорът от университета в Грац Флориан Бибeр, който се смята за силен поддръжник на правителството на Заев, проведе подигравателна анкета за името на „мини Шенген“, в която спечели ироничното име „Шенгенчич“.
„Шенгенчич спечели, но новото име е #OpenBalkan, на който му липсват 3 държави (БиХ, Косово и Черна гора). Регионалното сътрудничество е добро, но не е ясно по какво се различава от предишните ангажименти, поети през последните 20 години. Доказателство за пудингът ще бъде изпълнението“, пише Бибер.
Šengenčić won but the new name is #OpenBalkan which is missing an s & 3 countries. Regional cooperation is good, but it is not clear how this differs from previous commitments made in past 20 years. The proof of the pudding will be implementation. pic.twitter.com/zIHnYlzwV3— Florian Bieber (@fbieber) July 30, 2021

Related Keywords

Portugal , Balkans , Vidin , Bulgaria , Sofia , Sofiya Grad , Skopje , Macedonia General , Macedonia , Macedonians , Macedonian , Portuguese , Bulgarian , Plamen Nikolov , Zaevi Borisov , Boyko Borisov , Goce Delchev , Zoran Zaev , European Council , A Office , European Court , Institutea European , It New Parliament , Open Balkans , Republic Macedonia Zoran Zaev , Skopje Under , Joint Commission , Last Be Place , Macedonian Country , Bulgarian Country , Republic North , The Meantime , Famous Trifonov , President Sanguine Radev , Official Sofia , Being General , Main Issue , Macedonian Constitution , Minister Chairman , New Bulgarian , New Methodology , Member State , Gay Tcherneva , Democratic Bulgaria , State Chapter , Bulgaria Plamen Nikolov , போர்சுகல் , பல்கேரியா , சோபியா , சோஃபியா கிரத் , ஸ்கோப்ஜே , மாசிடோனியா , மஸெடோநியந் , போர்சுகீஸ் , பல்கேரியன் , ஐரோப்பிய சபை , ஐரோப்பிய நீதிமன்றம் , கூட்டு தரகு , குடியரசு வடக்கு , தி இதற்கிடையில் , அதிகாரி சோபியா , பிரதான பிரச்சினை , மஸெடோநியந் அரசியலமைப்பு , புதியது பல்கேரியன் , புதியது முறை , உறுப்பினர் நிலை , ஜனநாயக பல்கேரியா , நிலை அத்தியாயம் ,